На 24 юли в църквата «Света София» в Истанбул, превърната от турските власти в джамия, се проведе петъчен намаз. Според автора има три момента по време на церемонията по откриването, които нагледно показват как властите на страната използват религията като политически инструмент.
Превод от Cumhuriyet (Турция):
«Айa София» е културно наследство. В тази историческа сграда, която е построена като храм, извършиха намаз.
Миналата година в отговор на исканията за откриване на Света София като джамия, Ердоган, посочвайки джамията Султанахмет, каза:
«Дайте първо да я напълним и след това да помислим за Света София.»
Партията на справедливостта и развитието на Турция обаче взе неочаквано решение и инициира процес на превращането на сградата в джамия.
На 24 юли 500 души по покана на турската дирекция по вероизповеданията извършиха петъчна молитва в джамията, а останалите — навън.
Три събития, които се състояха при откриването на джамията, която имаше характер на голяма церемония, ще влязат в историята като ясни индикатори за това как религията се превръща в инструмент на политиката.
Първо: президентът Ердоган прочете пасаж от Корана с микрофон в ръка преди молитвата.
В коя държава на света държавният глава чете фрагмент от Светото писание с микрофон в джамия, църква или синагога?
В западния свят има ли президентът на определена държава, който да чете библейски пасажи в църква?!
Това събитие е пример за „експлоатация“, използване на свещените религиозни чувства на най-високо ниво.
Второто събитие е хутбата на ръководителя на турската дирекция по вероизповеданията Али Ербаш, който държи меч в ръка.
(Хутба е мюсюлманска проповед, четена от имама по време на петъчното полудневно богослужение в джамия, а така също и по празници, бел.ред.)
И посегателството му върху Ататюрк по време на тази хутба. Султан Мехмед завладя Истанбул, но Ататюрк два пъти спаси Истанбул от вражеската окупация.
Али Ербаш, който с меч в ръце практически нападна Ататюрк, който спаси Истанбул от окупацията, трябва да се опомни.
Третото от разглежданите събития по време на първата молитва в Света София беше фактът, че зад министъра на отбраната на Турция Хулуси Акар стоеше началникът на Генералния щаб на Турция Яшар Гюлер във военна униформа, а с него — командващият сухопътните сили Умит Дундар и командващият военноморските сили Аднан Озбил.
Началникът на Генералния щаб несъмнено може да изпълнява намаз където пожелае, но е погрешно да присъства на такъв намаз във военна униформа.
Началникът на Генералния щаб, който е на върха на турските въоръжени сили, не трябва да политизира тази инстанция.
Тези три събития определено ще получат своята оценка, ако не сега, то след 25 или 50 години.
И ще бъдат включени в учебниците по история като примери за инструментализацията на свещените религиозни чувства за политически цели.
Петя Паликрушева
Източник: https://cumhuriyet.com.tr/yazarlar/olaylarin-ardindaki-gercek/din-ve-politika-1754209