Преди 40 години в СССР се проведоха Летните олимпийски игри. „Страна“ припомня какво е предхождало тяхното провеждане, от какво са били изненадани съветските хора и защо Олимпиадата не е допринесла за подобряването на отношенията между Съветския съюз и Запада.
Превод от Страна (Украйна):
Московската олимпиада можеше да се проведе не през 1980 г., а през 1976 г.
Самата идея се роди още през 1969 г. от ръководителя на Спортния комитет на СССР Сергей Павлов, а на следващата година кандидатурата на Москва бе поставена на гласуване в Международния олимпийски комитет.
Конкурентите бяха трима: Москва, Лос Анджелис и Монреал, а съветските и американските градове бяха считани за фаворити. Гласуването обаче се получи по различен начин:
Москва събра 28 гласа, Монреал — 25, Лос Анджелис — 17.
Преди втория кръг шансовете за столицата на СССР бяха още по-високи.
Американците отказаха да подкрепят кандидатурата на Монреал, тъй като разбраха, че ако канадците спечелят, следващата Олимпиада определено няма да бъде в същия регион.
Затова СССР беше толкова убеден в победата, че ТАСС изпрати съобщение за това два часа преди вота.
Но съобщението трябваше да бъде оттеглено. 16-те гласа за Лос Анджелис отидоха за Монреал, а Олимпиадата през 1976 г. замина за Канада.
А съветският НОК излезе с изявление, че изборът на МОК е нанесъл удар върху олимпийското движение.
Четири години по-късно ситуацията се промени драстично. Вече имаше двама кандидати — Москва и Лос Анджелис, но всички разбираха, че американците почти нямат шанс. Както по географски, така и по политически причини: през този период САЩ се озоваха в най-сериозната криза през целия следвоенния период, причинена от поражението във войната във Виетнам, оставката на президента Ричард Никсън поради скандала Уотъргейт, златния стандарт на долара и петролното ембарго от Арабските страни.
През 1977 г. Комитетът по спорт на СССР обяви конкурс за най-добра емблема, като предварително внесе уговорката, че тя трябва да бъде мечка. Победителят бе определен в Централния комитет на партията и се оказа детският художник, авторът на илюстрациите в «Мурзилка» и «Веселые картинки» Виктор Чижиков.
Освен в Москва, Игрите през 1980 г. трябваше да се проведат само в четири града — Киев, Ленинград, Минск и Талин.
Олимпийският пламък до Москва по традиция бе донесен от Атина, така че значителна част от маршрута мина през Украйна — през Черновци, Виница, Житомир, Киев, Полтава и Харков.
Сега, говорейки за Олимпиада-80, на първо място всички си спомнят за нейния бойкот, който се състоя поради навлизането на съветските войски в Афганистан през декември 1979 г. Бойкотите обаче бяха често срещани в олимпийските игри през онези години: почти 30 африкански страни бойкотираха турнира Монреал-76, тъй като отборът по ръгби на Нова Зеландия изигра мач с националния отбор на Южна Африка, а 84-те Игри в Лос Анджелис бяха бойкотирани от дузина социалистически и развиващи се страни, водени от СССР.
Разликата между Олимпиада-80 беше само в мащаба на бойкота: 65 държави отказаха да дойдат в Москва. Вярно е, че спортисти от много бойкотиращи държави все пак дойдоха, но се представиха под олимпийския флаг.
Политическият удар по престижа на СССР беше силен…
В навечерието на Олимпиадата милицията проведе масови акции за идентифициране на „антисоциални елементи“ — проститутки, тунеядци и дребни престъпници; всички те бяха изпратени „на 101-ия километър“ — тоест в населени места на разстояние поне 100 км от столицата…
Престъпността по време на Олимпиадата в Москва се оказа практически нулева.
Петя Паликрушева
Източник: https://strana.ua/articles/istorii/278103-olimpiada-1980-v-sssr-istorija-i-khronika.html
