Авторът припомня историята на развитието на отношенията между СССР, а след това и Русия с Индия. Днес, пише той, те не са толкова силни и всеобхватни, колкото бяха през 70-те години. Но нито Индия, нито Русия искат да бъдат младши партньори на Китай или САЩ. А един от начините да се опитат да избегнат това е да напомнят на всички, че Москва и Делхи могат да се обединят и подкрепят взаимно.
Превод от Foreign Policy:
През декември 1971 г. Индия и Пакистан се сражават помежду си 13 дни — това беше една от най-кратките войни в историята — заради хуманитарната криза в Източен Пакистан, който сега е независимата държава Бангладеш. Преди избухването на тази война Индия се опитваше няколко месеца да убеди света, че опитите на Западен Пакистан да завладее Източен Пакистан са опасна извънредна ситуация. Бежанците от Източен Пакистан се изсипаха в Индия и ситуацията можеше да се подобри само чрез политическото регулиране на конфликта между Западен и Източен Пакистан.
Съветският съюз беше единствената страна, която чу Индия.
През август 1971 г. индийският премиер Индира Ганди подписа Договора за мир, приятелство и сътрудничество между СССР и Индия.
Съветският съюз се съгласи да предостави на Индия дипломатическата и военна подкрепа, необходима на Индия в случай на война с Пакистан, която — и Ганди разбираше това — непрекъснато се приближаваше.
Москва беше надежден партньор на Индия в онези моменти, когато всички останали отказваха да я подкрепят.
Дори днес, през 2020 г., Москва организира на 23 юни тристранна среща на външните министри на Русия, Индия и Китай, която позволи на представителите на Ню Делхи и Пекин да седнат на една и съща маса след смъртоносните сблъсъци между въоръжените сили на тези две страни в долината Галван в спорната територия Ладакх.
И отново, в условията на нарастващото международно напрежение, се намеси Москва.
Освен това Русия увери Индия, че ако е необходимо, по искане на Ню Делхи ще бъде готова да предостави ново военно оборудване в рамките на два или три месеца.
Приятелското отношение на Индия към Вашингтон обаче изобщо не означава, че Ню Делхи не може да поддържа силни връзки с Москва. Светът се промени, но Индия и Русия успяха да намерят начини да поддържат силни отношения, да се подкрепят взаимно в моменти, когато другите държави не го правят, и да провеждат доста последователна външна политика.
Отношенията между Индия и Русия не започват през 1971 г. Москва и Делхи укрепват връзките си — с някои прекъсвания — през 50-те и 60-те години. Съветският съюз предостави на Индия помощ за развитие след смъртта на Сталин през 50-те години, както и военна помощ през 60-те години.
Също така си струва да се има предвид, че Индия имаше голямо значение за Съветския съюз, чието отношение към нея беше много по-равномерно и последователно от отношението на Съединените щати.
Вниманието на Съветския съюз към Индия беше стабилно и последователно.
Макар Индия да разшири списъка си с оръжия и военни доставчици при премиера Нарендра Моди — например след посещението през февруари в Тръмп, Индия подписа споразумение за САЩ на стойност 3 милиарда долара — Индия все още получава около 60% от доставките си от Русия.
Индия ще продължи да купува оръжие от Русия и в бъдеще.
През 2018 г. наблюдателите отбелязаха, че Путин и Моди засилиха отношенията си, като проведоха неформална среща на върха в Сочи, Русия. Тъй като Индия искаше да получи ракетни системи и да преподаде урок на САЩ урок, през същата година одобри закупуването на зенитните ракетни комплекси С-400.
В Индия постоянно твърдят, че Русия е надежден партньор.
„Ако някой каже, че Русия не е твърде важна, това означава, че не е погледнал картата на света“, П.С. Рагхаван (P. S. Raghavan), бивш индийски посланик в Русия.
Петя Паликрушева
Източник: https://foreignpolicy.com/2020/07/08/russia-india-relations/
