Битката при Сталинград според експерта на TNI все още е най-бруталната и кървава битка в света. Според груби оценки в тази битка загиват около два милиона германски и съветски войници, както и цивилни.
Превод от The National Interest:
През юни 1941 г. Хитлер нареди внезапното нахлуване в Съветския съюз. През по-голямата част от следващата година германската армия изтласква съветските войски, заемайки хиляди квадратни километра съветска територия.
През август 1942 г. немската 6-та армия напредва към бреговете на Волга, оказвайки се в непосредствена близост до промишления център на страната.
В случай на успех, нацистите можели да отсекат пътя към Волга и потенциално да лишат Москва от възможността да продължи бойните действия. За целта те трябвало да завземат още един град — Сталинград.
Преди войната населението на Сталинград е 400 хиляди души.
Тук се намирало ключово речно пристанище, както и множество военни и цивилни предприятия от голямо значение.
Доколкото градът носел името на вожда на СССР Йосиф Сталин, Хитлер проявил особен интерес да завземе града, считайки го за личен удар върху съветския лидер. Но Сталин считал за много важно да запази Сталинград и да не даде възможност на Хитлер да завземе града, носещ неговото име.
В първите етапи на битката за Сталинград немците бързо постигнали значителен успех. Нацистите нападнали града и неговите защитници, използвайки самолети, танкове, артилерия, минохвъргачки и други тежки оръжия, без почти никаква съпротива.
До началото на септември 1942 г. германците продължавали да се движат напред, но темпът на настъплението бил значително намален.
В резултат на чудовищната масова бомбардировка сградите на града били превърнати в руини.
Съветското командване започнало да разработва отбранителни тактики, използвайки разрушените сгради, които, колкото и да е парадоксално, те служели за убежище на защитниците на града.
Но към ноември, в резултат на решителното настъпление, германските сили изтласкали от линията на отбраната съветските войски и стигнали до Волга. По това време загубите на двете сили възлизали на стотици хиляди хора, а жестокостта на боевете от двете страни на фронтовата линия били отвъд границата на човечността.
Битката за Сталинград буквално се превърнала в животинска борба за оцеляване.
Холивудският филм «Враг пред портите» (2001) показва двубоя между немски и руски снайперисти. И за двете страни снайперистите се превърнали в един от най-страшните противници.
В своята забележителна книга „Сталинград: как Червената армия устоя на натиска на Германия» (Майкъл Джоунс), автрът подробно описва как германците са пробили към града до Волга на 14 септември 1942 г., но до целта са им оставали само 200 метра.
СССР бил на прага на поражението.
В интервю за историческия портал WW2History.com оцелелият немски войник Хелмут Валц заявява, че по време на уличните боеве в Сталинград цялата ситуация е била толкова чудовищна, че от ужаса, който е преживял, е загубил всичко човешко.
По време на нападението над една от сградите, окупирани от руснаците, Валц се озовал в най-горещия район и се изправил лице в лице с вражески войник.
Той разказва как, поставяйки автомата си, за да стреля, изведнъж „видял пред очите си звездичка (петолъчка)».
«Погледнах вдясно, прокарах лявата си ръка през лицето си и усетих как кръвта се излива изпод мишницата ми, а зъбите излетяха от устата ми.“
Той си помислил: „Това беше всичко, край.“
Очаквал, че руският войник ще го довърши. Тогава обаче един от другарите му се затичал на помощ и „разбил главата на руснака, който стрелял в него.
«Въпреки желязната каска, която носеше, той го удари в лицето. Чу се такъв трясък, че все още го чувам“.
Докато приятелят му превързвал раните на Валц, той вдигнал глава и се опитал да предупреди другаря си, че зад него стои друг руски войник. Но вече било късно.
Раздали се изстрели и покрай него прелетяла каска, който била с откъснала главата на другаря му.
«Тогава за първи път видях с очите си човешки мозък»
Кървавата битка при Сталинград приключва през февруари 1943 г., когато командващият 6-та армия на Вермахта генерал Фридрих Паулус се предава на съветските сили заедно с останалите 90 хиляди войници от неговата армия.
След като Червената армия спира нацистите при Волга, тя безмилостно започва да гони германците през следващите две години.
Последната фаза на победния й поход е падането на Берлин, смъртта на Адолф Хитлер и края на войната.
От 90 хиляди германци, попаднали в съветски плен, по-малко от шест хиляди оцеляват и успяват да видят отново родината си и дори се завръщат в Германия едва в средата на 50-те години.
Колкото и страшни и нечовешки да мислим, че са войните в Близкия Изток през последните пет години (а те бяха ужасни, особено за бедните цивилни, уловени между двата пожара), тези войни са само сянка на миналите войни.
Нека тези сенки никога да не се завръщат.
Автор: Даниел Дейвис — полковник в оставка от американската армия. Няколко пъти е бил в командировки до Афганистан. Старши научен сътрудник към организацията Defense Priorities.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://nationalinterest.org/blog/reboot/retired-us-army-colonel-explains-why-stalingrad-remains-world-war-iis-most-horrific
