Британският писател и журналист Оуен Матюс признава, че няма абсолютно никакви доказателства за намесата на Русия в британската политика. Въпреки това, игнорирайки този факт, той продължава да обвинява Москва, че се опитва да раздели Запада. Русия уж искала «да види как Западът сам се разкъсва на парчета».
Превод от The Spectator (Великобритания):
Има само един човек, който ще бъде истински щастлив от доклада на Комитета за разузнаване и сигурност за намесата на Русия в британската политика, който най-накрая беше публикуван във вторник, 21 юли, и този човек е Владимир Путин.
Този доклад представя Русия като аморфен и страховит враг, главно поради факта, че практически няма обвинения в този неубедителен и силно редактиран документ, които да са подкрепени с факти.
Русия изглежда като фантом, неразбираема заплаха и това от своя страна ще породи много теории на конспирацията, които ще имат много по-разрушителен ефект върху политиката ни от всяка буря в Twitter, провокирана от Москва, или изтичане на каквито и да било документи.
Няма безспорни доказателства, че Москва е оказала съществено влияние върху вота за Brexit.
Страхът от руска намеса в британските избори създава хаос и раздори, което е истинската цел на Путин.
Съдейки по събитията от най-новата история, острите разногласия около движението Black Blacks Matter също са удобна тема за руските тролове, активно разпалващи самозапалването на Запада — в Обединеното кралство, Европейския съюз и главно в САЩ.
Руските тролове са провокатори, които активно използват темата за равните възможности.
Не е изненадващо, че Русия майсторски провежда операции за влияние на Запад, отчитайки това, че тя се занимава със същото от дълго време. През 1920-те и 1930-те години немският комунист и блестящ агитатор Вили Мюнценберг, ползващ подкрепата на Москва, изпраща средства на десетски организации — от Лигата срещу империализма до Международна работническа помощ, за да привлече хиляди либерално настроени хора към доброволна дейност, тайно финансирана от Комунистеческия интернационал.
Тези организации имаха значително по-голямо влияние, отколкото откровените съветските органи на пропаганда, такива като френският вестник L’Humanité или американското издание Daily Worker.
През 1927 г., много преди Европа да стане културното предградие на Съединените щати, каквото е днес, мрежата на Мюнценберг предизвика глобални протести срещу екзекуцията на американските анархисти Никола Сако и Бартоломео Ванцети, които бяха осъдени за двойно убийство.
Акциите в подкрепа на Сако и Ванцети се проведоха във всички големи градове на Северна Америка и Европа, както и в Токио, Сидни, Мелбърн, Сао Пауло, Рио де Жанейро, Буенос Айрес, Монтевидео, Йоханесбург, Окланд и дори Дубай.
След като Сако и Ванцети все пак бяха екзекутирани на електрическия стол малко след полунощ на 23 август 1927 г., гневните протестиращи започнаха да разбиват всичко по пътя си в Париж, Лондон и други европейски градове.
Всяко разногласие на Запад подсилва основната идея на Путин — че демокрацията е слабост, а не сила.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.spectator.co.uk/article/putin-plans-to-make-the-west-destroy-itself