Има два различни типа говорене – парламентарната реторика би следвало да съдейства за вземане на законодателни решения, парламентът може да осъществява и контрол върху изпълнителната власт, но на този вот на недоверие по-скоро можем да говорим за плурализъм на монолозите. Добре подготвени пиар текстове, възпроизведени, прочетени, на места имаше и авторски позиции – да кажем доброто говорене на Томислав Дончев, но нямаше реплики на изказвания на техни политически опоненти.
Това заяви пред БНР Иванка Мавродиева, специалист по политическа реторика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
„В същото време абсолютна подмяна на тезиса, обвинения, лепене на етикети, говорене кой не е виновен.
А третата тенденция, която забелязах в този кратък двучасов дебат — словословие кой е по-добър, кой по-недобър.
В същото време протестиращите, и през 2012, и през 2013 г., и в предходни протести през 1996 г., 1997 г. и преди това 1990 г. в началото на прехода, вече може дори да не кажем гражданска реторика, но има една гражданска енергия, осмисляне за включване в активности и едни от тях са протести. Опитват се да формулират едно много важно нещо – промяна, управление от подготвени, държавнически мислещи хора“, коментира Мавродиева в предаването „Преди всички“.
Според нея има омерзение и разочарование от политическата класа, но и в частност от управляващите в този мандат:
„Не може да се подценяват тези, които протестират. Между тях има различни поколения, различни политически пристрастия, но те не желаят да бъдат припознати и употребени от дадена политическа сила. Все още има гражданска енергия, но тя трябва да се канализира, да бъде синтезирана и изкристализирала в по-конкретни искания.
Интервю на Лора Търколева с Иванка Мавродиева за предаването „Преди всички“