По примера на Великобритания немски вестник пише за съвременното робство. Преди това предимно нелегалните мигранти ставаха роби на нечовешка експлоатация, но сега се появи нова тревожна тенденция. Поради икономическите последици от коронавируса, европейците рискуват да станат жертва на „диафоретичната система“.
Превод от Die Welt (Германия):
От години британското правителство се бори с робския труд. Без особен успех, както показва ситуацията в Лестър, един от огнищата на разпространението на коронавируса. В местната текстилна промишленост условията на труд са точно като в Бангладеш. Експертите се страхуват от нова опасна тенденция.
Робската система процъфтява
Преди две седмици правителството въведе карантина в Лестър, тъй като броят на новозаразените с коронавирус там рязко нарасна.
Потогонна система (Sweating system) — форма на производство, допускаща най-крайна експлоатаци на трудещите си, оттам и названието. В крупните градове на Западна Европа и Америка, където има постоянно безработни и непрекъснат поток от емигранти, посредници, собственици и пр., заставят работниците да работят по 18 часа на ден в ужасни хигиенни условия за нищожно заплащане.
Както много критици отбелязват, sweatshops демонстрира как алчността и страстта към консумацията могат да допринесат за две глобални беди: робски труд и коронавирусната пандемия.
Лестър забогатя благодарение на текстилната индустрия, която процъфтява там през 19 век. Тази индустрия все още присъства в града. Тя доставя продуктите си с евтини вериги като Bohoo, Nasty Gal или Missguided, чиито клиенти, когато видят новата рокля на Ким Кардашиян, нямат търпение да я поръчат на следващия ден чрез интернет.
В много фабрики обаче условията на работа не са се променили много от викторианските времена. На места дори приличат на ситуацията в индустриите в страни с най- евтината работна ръка, например в Бангладеш.
Работниците огъват гърба си зад шевните машини за пет евро на час, работното време не е ограничено, в случай на заболяване не им се плаща.
Фактът, че работодателите не спазват правилата срещу разпространението на коронавируса, доказва големият брой заразени сред работниците.
Твърде голямо изкушение беше печалбата, която бизнесмените се надяваха да получат, възползвайки се от местоположението си след въвеждането на националната карантина.
Докато веригите за доставки на другите компании бяха прекъснати, те се възползваха от желанието на домашните потребители да получат нови парцали.
„Алчността е това, което все още прави възможно робството“, казва Луиз Гор.
Тя работи в Бирмингам към Фондация Йерихо, която помага на жертвите на трафик с жилища и обучение.
Половината от хората, с които работи фондацията идват от страни от ЕС, главно от Централна и Източна Европа.
Според оценките на британския министър на вътрешните работи, във Великобритания вече има 13 000 жертви на съвременни търговци на роби.
Британската служба за борба с престъпността счита тази оценка за «само върха на айсберга».
Авторите на най-новия Индекс на глобалното робство оценяват реалния брой на съвременните роби минимум на 136 хиляди.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.welt.de/politik/ausland/article211318013/Grossbritannien-Die-Corona-Krise-beguenstigt-moderne-Sklaverei.html