Да се замислим за това, което днес прави Русия … На север отново отвори Арктика, проби Северния морски път, изгражда селища за втечнен природен газ и пристанища, пуска плаваща атомна електроцентрала в Чукотка. Далеч на юг громи терористичния халифат, трасформирайки наново Близкия изток. Нито една арабска държава, дори Израел, не могат без руснаците.
В Далечния Изток предлага на вечния враг Япония сътрудничество и изгражда система за ракетно предупреждение за Китай.
Едновременно с това изгражда огромни газови тръбопроводи на изток към Китай, на юг към Турция и на северозапад към Германия — като с въжета връзва Евразия, притегляйки я към себе си. В същото време прихваща управлението върху петролния пазар.
Създава атомни електроцентрали по целия свят — от Китай, Индия, Бангладеш, до Иран, Турция, Финландия, Унгария.
Успешно внедрява на световния пазар най-ефективната система за противоракетна отбрана С-400 — това дори не е оръжие, а шанс за независимост за която и да е страна.
Хвърля предизвикателство към авиационните гиганти и се опитва, макар и с проблеми, да лансира собствените си лайнери. И всичко това под дюдюкането на жалкото хриптене на хиляди и хиляди тролове по целия свят.
Разклати и успешно разцепи либералния консенсус на Вашингтон. Въпреки че не винаги акуратно, но все пак напълно успешно формира информационно поле, различно от западните дезинформации.
Донася стабилност там, където местните жители се поддават на манипулациите на Запада — в Централноафриканската република, Венецуела, наред са Либия, Ирак и Афганистан.
Русия присъства почти навсякъде — тя е на всички континенти, при това с минимални ресурси. Дори усилията са твърде малко, ако говорим за участието на хората в целия този мащабен процес, във всички тези грамадни постижения.
Но те си стоят някак си на заден план, на преден бушуват прозападните уроди — с непрестанните им мантри за агресия, нашествия, отравяния, нападения и прочие.
Излиза, че светът е в някакво шизофренично състояние, в което героите са в сянка, а главорезите са на преден план.
Но, всъщност, няма никакви значение, че героите си стоят в тишината — на заден план.
Героизмът няма география.
Петя Паликрушева