Владимир Путин нарече политиката на сдържане на Китай и Русия, която САЩ преследват, сериозна грешка, която е опасна за самите Щати. Парадоксално е, че руският президент разбира по-добре американските национални интереси и се грижи повече за бъдещето на Америка, отколкото много задокеански политици.
Руският президент в годините многократно говори за китайско-американската конфронтация. Говорейки за перспективите за растеж на световната икономика, той изрази увереност, че такъв ще има, въпреки американско-китайската търговска война:
„Никой в САЩ не е заинтересован от изостряне на търговските и икономическите отношения с Китай през следващата година. Изборите предстоят — необходимо е да се стабилизира ситуацията“.
След това, хвалейки китайците за „уникалната симбиоза, която китайското ръководство успя да създаде между централното планиране и пазарната икономика“, Путин се върна към темата за търговската война между САЩ и Китай. Той я свърза именно с успехите на китайската икономика:
«Мога да кажа с голяма увереност, че този уникален феномен дава много добър резултат — китайската икономика работи много по-ефективно от много други големи икономики в света, включително американската.
Мисля, че това до голяма степен предизвиква притеснения за нашите американски приятели и обяснява ограниченията, наложени срещу Китай. Именно това е обстоятелството, а не несъответствието в търговския баланс».
Путин отбеляза, че в крайна сметка балансът ще бъде намерен и обясни оптимизма си така:
„Въвеждането на ограничителни мерки по отношение на една или друга страна ще засегне интересите на държавата, която прибягва към тях. Това не се вижда веднага. Но когато хората, тези, които инициират подобни процеси, сe изправят пред негативните последици за себе си, започват да анализират защо това се е случило, как се е случило. И в следващите си стъпки те се опитват да избегнат това».
Сдържането на Китай и Русия е стратегическата цел на Съединените щати, които през последните години те не просто не крият, а подчертават по всякакъв начин.
Щатите обявиха Китай и Русия за „ревизионистични сили“, тоест страни, които искат да ревизират съществуващия световен ред, като цяло полезен само за САЩ.
Москва и Пекин не отричат, че искат да преразгледат правилата на играта в света, но смятат този процес за обективен и в интерес на огромното мнозинство от световните играчи.
А политиката на САЩ за сдържане на Китай и Русия в Пекин и Москва се счита за проява на американска хегемония.
Тоест, нежелание САЩ да се разделят с претенциите си за изключителната господстваща роля в световните дела.
Но защо Путин казва, че това не е изгодно за самите Щати?
Защото в крайна сметка опитът за овладяване на Китай и Русия ще удари самите САЩ.
И това не се отнася само за икономиката. Ясно е, че търговските войни също удариха и инициаторите им. Освен това, предвид състоянието на американската икономика, за нея кризата може да стане много по-забележима, отколкото за Китай. Говорим за всички компоненти на ограничителната политика — икономически, политически и геополитически.
Например, Щатите притискат Китай чрез подкрепата си за всеки опит за разклащане на вътрешната китайска ситуация, било то Хонконг, Синдзян или Тибет. Вашингтон разклаща и притиска Китай чрез неговите съседи, които той силно подкрепя в териториалните им и други спорове с Пекин. САЩ оказват натиск върху Китай чрез противодействие на икономическата му експанзия в други части на света — от Европа до Латинска Америка. И правят това с помощта на политически натиск и икономически санкции.
По същия начин те се държат с Русия.
Естествено, Китай и Русия не само се съпротивляват, но и смятат американската политика за открито враждебна.
Това води до още по-голямо укрепване на руско-китайските отношения, които Путин напоследък започна открито да нарича съюзнически. Това само по себе си е много лошо за Съединените щати, тъй като всеки здрав американски стратег счита руско-китайския съюз за изключително опасен и неизгоден за Вашингтон.
Чрез ШОС и БРИКС те се опитват да привлекат и Индия към своя съюз, да не говорим за факта, че китайският „Един пояс, един път“ превърна Китай в глобален геополитически играч, на който държавите не могат да се противопоставят по никакъв начин — нито в икономически, нито в инвестиционен, нито в търговски план.
САЩ трябва да направи най-важния избор в своята история.
Да продължи политиката на ограничаване и сдържане, която постепенно ще нажежава ситуацията и рано или късно ще удари самите Щати като бумеранг, или да се опитайт да отстъпят организирано от укрепените си позиции.
Тоест, светът да започне изграждането на система за баланс на силите и интересите на великите държави — заедно с Китай, Русия, Европа, Индия и други, за да се запазят САЩ като най-мощната национална държава в света за следващите няколко десетилетия, а след това да се превърнат в един от няколкото световни центрове на сила.
Ясно е, че по-голямата част от сегашния американски елит, глобалисти в своето мислене, не иска да избере доброволно втория път.
Е, тогава не е нужно да се разстройвате, когато политиката за ограничаване на Китай и Русия се превърне в крах не на Поднебесната империя и Руската федерация, а на САЩ.
Петя Паликрушева