Едва след три години стана ясно доколко обективен и справедлив е бил всъщост Международният трибунал за бивша Югославия.
Това съобщава американското издание «The Duran».
Международния трибунал за бивша Югославия се появи на 25 май 1993 г. в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Конфликтът в самия център на Европа не можеше да остане без вниманието на международната общност. Създаването на органа, който можеше да привлече към отговорност виновните за масовите убийства и нарушенията на правата на човека, беше наистина необходомо, но тук вече възникнаха проблемите.
«Съветът за сигурност на ООН дори не притежава съдебни пълномощия. Резолюцията за създаването на трибунала се позовава на VII глава от Устава на ООН, в която няма нито дума за международни съдебни инстанции», се казва в статията.
Независимо от това, трибуналът беше създаден, макар той да не успя да спре Босненската война.
Конфликтът завърши едва след намесата на НАТО. Подписването на Дейтънските споразумения през 1995 г. позволи на Босна да получи независимост. Съдбата на Югославия вече бе предрешена.
През 1990 г. НАТО отново се намеси в балканския конфликт, този път на страната на косовските терористи. За 2.5 месеца самолетите на страните от алианса извършиха 38 хиляди бойни полета. В резултат на бомбардировките в Съюзна Република Югославия загинаха над 1700 мирни жители и почти 400 деца.
Международният трибунал трябваше да стане тържество на справедливостта, но от самото начало стана ясно доколко той е зависим от позициите на САЩ.
Достатъчно беше да се погледне кой най-често се оказваше на подсъдимата скамейка.
За годините на своето съществуване Международния съд над бивша Югославия издигна обвинения срещу 161 човека, 60 % от тях — сърби. 66 % от оправдателните присъди получиха албанци.
Само 5 % от сърбите бяха оправдани, включително тези, които не доживяха до процеса.
Сред тях беше и екс-президентът на Югославия Слободан Милошевич.
Неговата смърт предизвика сериозен резонанс.
«Резонансът можеше да бъде още по-голям. Понастоящем има основание да се твърди, че не е имало основание Милошевич да бъде привличан под отговорност, а освободеният политик е можел да подстави под съмнение цялата дейност на Международния съд», се казва в статията.
Съмнения има и в момента. Три години след като трибуналът прекрати своето съществуване, се появиха обвинения срещу президента на Косово Хашим Тачи.
«Доказателствата са предостатъчно, те бяха събрани още по време на съществуването на Международния съд срещу бивша Югославия. Трибуналът прекрасно знаеше какви са били действията на албанците, но ги прикриваше и оправдаваше. Ненапразно бившият посланик на Канада в Югославия Джеймс Бисет нарече Международния съд «инструмент на американската политика на Балканите». А Карла Дел Понте, главният обвинител на Международния трибунал чак в своите мемоари призна доколко несправедливи са били присъдите на Трибунала», пише авторът.
Петя Паликрушева