АКО СИ ЩАСТЛИВ В ЕДНО БОЛНО ОБЩЕСТВО — ЗНАЧИ СИ ЧАСТ ОТ БОЛЕСТТА!
Лъжливи се оказаха твърденията на първите оратори на прехода, че капитализмът се е променил, че това не е онзи капитализъм, който познаваме отпреди 9. ІХ. 1944 г., че капитализмът е еволюирал, развил е хуманност и социална чувствителност, което го прави най-добрия обществено-политически строй.
ДА, АМА НЕ! – както някога обичаше да казва славният български журналист Петко Бочаров.
Да, ама не!..
Капитализмът, не само че не е променил своята същност, но и няма намерение да го прави. И все повече хора осъзнават, че всичко, което ни говореха за капитализма в първите години на буржоазната демокрация, се оказа ДОБРЕ ПЛАНИРАНА ЗАБЛУДА, която ставаше толкова по-явна, колкото повече се отдалечавахме от социализма.
В началото всички хранехме надежди, че буржоазната демокрация ще донесе прогрес и процъфтяване.
Сетне политиците започнаха да ни убеждават, че трудностите и несгодите са временни, защото в най-близко бъдеще всичко ще се оправи и България ще стане Блажена Аркадия. Но за да настъпи така жадуваното благополучие — у нас трябва да победят десните сили, да направим демокрация по англосаксонски модел, да унищожим предприятията, да обезобразим образованието, да ликвидираме армията, да направим Сакскобурготски премиер, да закрием АЕЦ «Козлодзуй», да бомбардираме Югославия, да влезем в НАТО, да влезем в Евросъюза и пр.
Но заветното «общество на всеобщо благоденствие» все не настъпваше и не настъпваше, сякаш съдбата издевателстваше над нашите представи за «най-висшия» строй, при който живеем.
Докато накрая ни беше дадено да разберем, че благоденствие може да има само за единици. Само отделни хора ще бъдат щастливи и ще разполагат с много пари и много власт, ще имат вили в световни курорти и огромни къщи в богати западни страни. Само отделни хора ще живеят в разкош и изобилие с менталност на аристократи, вярващи, че са „специални”, „уникални” и „изключителни”.
За останалите — сори.
Те просто заслужават да живеят на ръба на оцеляването, защото са „тиня”, „гниди”, „лош човешки материал”, „орки” и „лумпени”, които не могат да мислят креативно.
И толкова.
В крайна сметка буржоазната демокрация превърна България в такъв Ад, в който никога не може да има справедливост, хуманност и социален прогрес, а животът е жестока борба за оцеляване, в която има всичко друго, но не и щастие.
Защото никога не може да има щастие там, където няма справедливост.
И така ще бъде, докато живеем в тази система и докато чужди сили се разпореждат с нашата съдба.
Николай Александров
