Авторът рисува мрачна картина на съвременна Америка. В страната умира традиционното семейство, а властите са безсилни пред коронавируса. Авторът предлага цялата вина да не бъде прехвърляна върху Тръмп. Залезът на страната започна преди него. За преодоляване на кризата е необходимо покаяние.
Превод от The New York Times:
Ние, американците, се приближихме към четвъртия юли 2020 г. така унизени, както вероятно никога досега. През тази година имахме един общ план — да победим коронавируса covid-19, но не успяхме да го изпълним.
В сряда добавихме 50 хиляди положителни теста, рекордна цифра. Другите страни побеждават болестта, а кривата на заболеваемостта в САЩ нараства толкова бързо, колкото през март.
Една трета от американците проявяват признаци на клинично тежка тревожност или депресия.
През май смъртността от предполагаемо предозиране с наркотици се увеличи с 42%.
Малкият бизнес, колежите и центровете за отдих ще бъдат затворени.
Американците, поне, не отричат тежестта на сътресенията в страната през последните три месеца. Според проучване, проведено от изследователския център Pew, 71% от американците са възмутени от настоящото състояние на страната, а 66% изпитват опасения. И само 17% изпитват чувство на гордост.
Кои са позитивните промени?
60% от американците днес смятат, че афро-американците са подложени на огромна или значителна дискриминация. Откакто започнаха бунтовете или откакто започнаха да рушат паметниците, хората очакваха отрицателния отговор от белите.
Но почти няма отрицателна реакция на това. Дори има признаци, че белите се страхуват от критики срещу себе си, ако проявят някакво възражение.
Второ, американците решиха да се отърват от Доналд Тръмп. Неправилните му действия по време на пандемията „Ковид-19“ предизвикаха негативно отношение към него от по-старото поколение. Неговите расистки изявления по време на расовите безредици го дискредитираха сред всички групи от населението.
В деня, в който Тръмп напусне поста си, ще продължим да имаме младо поколение, чиито жизнени перспективи ще бъдат по-лоши от тези на родителите им.
Ще продължим да имаме културен елит, който не знае много за хората в „червена“ Америка (т.е. тези щати, които подкрепят републиканците).
Ще продължим да имаме чудовищно неравенство, сегрегация по местоживеене, намаляващ обществен капитал и криза в създаването на семейството.
Идването на Тръмп на власт през 2016 г. беше симптом на всички тези кризи, много преди той да има шанс да стане допълнителна причина за тях.
Кой е основният проблем? Деймън Линкър казва:
„Това е равносилно на отказа на много американци да мислят по отношение на социалното цяло — те просто не искат да мислят какво би било по-добре за обществото. Не мислят за общото или за общественото благо. Всеки от нас счита, че знае какво е най-добро за самия него».
Бих добавил, че този индивидуализъм, социален атомизъм и егоизъм са резултат от по-дълбока криза, а именно криза на легитимността.
През 1970 г., във време като нашето, Ървинг Кристол написа:
„Точно както хората дълго време не могат да издържат чувството на духовна безсмисленост в личния си живот, те не могат да приемат за дълго време общество, в което властта, привилегиите и собствеността не се разпределя според нравствено значими критерии.»
Ако не дишате с духа на нацията, ако нямате силно чувство за принадлежност към една общност, тогава няма да се жертвате за общото благо.
Надявах се, че кризата ще ни обедини, но тя само усложни и влоши нещата.
Сега съм загрижен не толкова от популизма или пробуждането на радикалните сили, колкото от широко разпространената загуба на вяра в страната.
Надявам се, че всички, някъде дълбоко в себе си, имаме страстна любов към общата ни страна и идеалния образ на Америка като фар на плурализма на 21 век.
Четвърти юли ще бъде подходящ ден за придобиване на тази вяра.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.nytimes.com/2020/07/02/opinion/coronavirus-july-4.html?action=click&module=Opinion&pgtype=Homepage