САЩ се възползваха от рухването на СССР, лансирайки в Централна Азия своите икономически, а по-късно и военно-политически интереси.
Това пише американското издание «National Review».
Първоначално от региона се заинтересуваха американските нефтени скомпании. Когато Туркменистан реши да изгради тръбопровод в Пакистан през територията на Афганистан, Вашингтон започна да оказва натиск върху Ашхабад, лобирайки за интересите на корпорацията «Unocal». В резултат калифорнийският нефтен гигант, понастоящем погълнат от корпорацията «Chevron», получи възмажност да се заеме с изграждането на тръбопровода.
Освен икономическите изгоди САЩ извлякоха от ситуацията и политическа.
Американската администрация разчиташе за засили влиянието си върху Туркменистан и Узбекистан, а заедно с това да получи за себе си още един сателит в лицето на Афганистан.
В онзи момент във Вашингтон вече разбираха доколко изгодна може да бъде експлоатацията на Афганистан за добива на енергоресурси, особено в условията, при които Иран е враг на Америка. По пътя към реализирането на плановете на САЩ стояха Талибаните. Предстоеше Вашингон да установи връзки с афганистанските ислямисти.
Всички предишни централноазиатски амбиции на САЩ се оказаха нищожни след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. След инцидента Вашингтон подготви нахлуване в Афганистан, но за целта му беше нужен плацдарм.
След изключването от списъка на Иран и Пакистсан, изборът падна върху Централна Азия.
От 2011 до 2015 г. американският въоръжен контенгент се снабдяваше от север.
Пакистанският път, както отбелязва изданието, би бил икономически по-изгоден, затова САЩ «си обезпечиха военно присъствие в задния двор на Русия».
Така Вашингтон наруши негласния статус-кво, според който американското военно присъствие в страните в сферите на влияние на Русия беше забранено. Оттогава сред националните интереси на страните от Централна Азия съществуват постоянни опасения от това, че провокираното от Щатите напрежение в Афганистан ще излезе извън пределите на една държава.
Петя Паликрушева