Вестникът повдига въпроса за намеренията на Ердоган да лиши «Света София» от статута й на музей. Изданието разказва историята на сградата и отбелязва, че турският лидер на този етап не се е решил да откаже на руснаците на молбата им да не превръща катедралата в дажамия. Със САЩ и Гърция той не се церемони.
Превод от Financial Times (Великобритания):
Когато през 1453 г. след завладяването на Константинопол от Османската империя «Света София» за първи път е превърната в джамия, московските владетели вярват, че след падането на тази основна православна катедрала Русия ще остане последното независимо православно царство на земята — което означава, че Москва ще се превърне в единствения център на християнския свят.
След повече от 500 години подкрепата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за кампанията за възстановяване на статута на джамия на катедралата-музей предизвика недоволство в Москва, което предизвика нови претенции в геополитическите отношения. Междувременно тези отношения се засилват през последните години, но двете страни продължават да имат помежду си безброй разногласия.
Руските власти нарекоха предложението за превръщането на музея в джамия «недопустимо нарушение на религиозната свобода», а говорителят на президента Владимир Путин призова Реджеп Тайип Ердоган да вземе предвид «свещената, духовна ценност», която Катедралата носи за руснаците.
Не може да не се отбележи, че решението на турския президент да върне «Света София» в исляма добави религиозен компонент към отношенията между Анкара и Москва, които и без това са напрегнати, и стана причина за изявленията на руските религиозни водачи за недопустимостта на „завръщане във времената на Средновековието“.
«Заплахата за «Света София» — това е заплаха за цялата християнска цивилизация, а значи и за нашата духовност и история, — заяви патриарх Кирил, главата на Московския Патриархат, от името на Руската православна църква, най-крупната по брой вярващи в света. — Това, което може да се случи със «Света София», ще отекне с дълбока болка сред руския народ.”
През 1934 г. «Света София» бе превърна в музей, което символизираше превръщането на Турция в светска държава в резултат на радикалните реформи, инициирани от основателя на съвременната турска република Мустафа Кемал Ататюрк.
Докато Турция се бореше с последствията от кризата, причинена от пандемията на коронавируса, президентът Ердоган засили подкрепата си за кампанията, отдавна стартирана от националистическите и консервативни групи, за да върне на сградата, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, статута на джамия.
«С Божията помощ … ще се молим в джамията «Айя София «, каза той на среща с представители на управляващата партия миналия месец.
Много анализатори виждат този ход като начин за отклоняване на вниманието от икономическите трудности, причинени от пандемията.
Реджеп Тайип Ердоган гневно отхвърли гръцкия протест с призива си за запазване на статута на сградата непроменен, а след подобно искане от САЩ, висш служител от управляващата партия на Турция заяви, че този въпрос се отнася само за Турция, добавяйки:
«Не се нуждаем от съвети или призиви от странични».
Загрижеността на Русия обаче се оказа по-труден проблем за Анкара. Засега все още няма директен отговор на многобройните предупреждения от страна на Москва относно промяна на статута на «Света София».
Според Керим Хас, московски аналитик по въпросите на външните работи, отношенията между Турция и Русия са «нестабилни».
„В региона има достатъчно трудно равновесие“.
Керим Хас допълни, че Русия е малко вероятно да допусне разногласията около «Света София» да прераснат в сериозна криза между двете страни.
«За Турция това е вътрешен въпрос и затова Русия няма да рискува поради това отношенията с Турция в Либия, Сирия, енергетиката и търговията.»
Според него обаче натискът от страна на Русия отразява естеството на преплетените турски и руски интереси.
«В сравнение с това, което беше преди десет години, турският политически елит е по-зависим от Русия във всеки смисъл», каза той.
«Ето защо Русия сега вярва, че може по-свободно да изрази позицията си по отношение на «Света София».
Около една трета от всички православни християни по света живеят в Русия, а Москва отдавна се опитва да се представи като най-могъщия изразител на стремежите на православните, център на православието — от времето на княжеска Русия, в която богословите нарекоха Москва «Трети Рим» след падането на Константинопол, и до Русия на 21 век, в която Владимир Путин реши да възстанови моралното влияние на Православната църква.
„Молим нашите колеги, депутатите от Великото национално събрание на Турция, … да проявят мъдрост“, гласи призивът, подготвен тази седмица от депутати от Държавната дума на Руската федерация.
Наричайки «Света София» „велика християнска светиня“ и „символ на мира“, руските законодатели призоваха да се предприемат всички възможни стъпки за предотвратяване на щетите, които биха могли да бъдат причинени от прибързаната промяна на статута на музей в световен мащаб.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.ft.com/content/3d12a959-0a68-4d22-a7f6-39d620c847db