3 юли 2020-Нюз Фронт.
Когато някой заяви, че през последните години повечето държави, без значение дали са малки или големи, водят принципно многовекторни политики, а България в това време се превръща в Титаник, наистина си заслужава заостряне на вниманието. Казала го е на пресконференция посветена на въпроса „Какви рискове крие за България изграждането на военноморски координационен център на НАТО във Варна” Вихра Павлова, д-р по философия, която има опит в геополитическите анализи.
Явно става въпрос за факти, че са налице всички признаци как напоследък САЩ губят лидерски позиции, а водещи политици в ЕС като Меркел и Макрон говорят, че „Вашингтон иска да спре по своя воля изпълнението на тази роля”, което поставя въпроса за „Брюксел да се замисли върху новата реалност”. Реалност, за която редица експерти у нас твърдят, че София не си дава сметка „накъде се движат нещата”.
Напомнянето, че има страни, които вече се отчуждават от САЩ, че някои като Филипините се отказват от подписан военен договор с хегемон №1, че Китай си води без кой знае какви притеснения собствена геополитическа игра и дори приема законопроект за Хонконг, който се критикува остро от Запада като цяло, че Индия не се отказва да гравитира и около Москва, че Малайзия проявява интерес към организации с водеща роля на Русия са все признаци, че светът е поел по различна писта. Няма как да се прикриват факти, че в повечето случаи управляващите елити запазват и декларират лоялност към „големия брат”, докато в голямата си част населението не следва тези постановки и има други настроения.
Красноречив пример в това отношение е Румъния, за която на Запад смятат, че „устоява успешно на руската агресия и пропаганда”, но сред населението антиамериканските настроения растат, признават редица наблюдетели в Букурещ.
Защото става въпрос за предоставяне на територия за разполагане на стратегически оръжия с цел съседна Русия. Което автоматично превръща страната в цел на руските ракети. Тук не става въпрос за Молдова, а за сигурността на самата Румъния. Нещо подобно се случва и у нас, е заявила д-р Павлова.
Военизира се регионът ни, а Русия, разбира се, не се отказва от своята собствена игра и интереси, което ни прави обект на нейните стратегически въоръжения. Става въпрос за изграждането на онзи логистичен център във Варна, който някои наричат координационен, а други като финансовия ни министър го припознават като „център за управление на морски съдове”.
Нещо като спора за „арменския геноцид” и „непрецизирано насилие”, което не отхвърля всъщност извършено деяние, но замъглява категоричността на собствено мнение.
Проф.Нако Стефанов, председател на Българския национален съвет за мир, е убеден, че като член на НАТО България би трябвало да се стреми да бъде мост, а не да се поставя в ситуация да дълбае пропаст между нас и Русия и то в период на дълбоката криза, която е обхванала целия свят. Криза, свързана с коронавируса, с икономическия спад на де-що има държави, с неспиращите вълни от мигранти, с битките между геополитическите играчи, между националисти и неолиберали и т.н.Ако Европа има идеи да се еманципира от сянката на САЩ, защото те си имат своето „Америка над всичко” и ще си я правят отново велика, то малка България не може друго освен да стъпи на своя дълг като държава-майка на православие и кирилица, за да не се създава напрежение и да се действа за климат на доверие с геополитически играч като Русия.
Един вид като сме в НАТО, защо трябва да сме срещу Русия, която е на хвърлей място от нас, пък и ни свързва история, религия, букви и дългогодишни връзки. Всъщност няма яснота що за обект е този във Варна, който се изгражда? Според документите на НАТО, е заявил инж.полк. Борачев, Алиансът не поставя задължителни условия, а само пожелателни. Двустранно се оформят отношения по дадени въпроси. Като този с т.н. логистичен център, за който при първото споразумение със САЩ се казва, че на наша територия ще има само „временно пребиваващи американски военни сили”, но през 2019г тихомълком е направена промяна в посока „постоянно пребиваване”.
Според него този „център във Варна” е „преден пост на НАТО”, команден пункт, който ще превърне страната ни в „първостепенна цел за унищожаване от страна на Русия”. Мнението на този експерт е, че България няма как да не стане терен и за инсталиране на ядрени глави и очакваните F-16 ще имат основна роля в това отношение. Те са ударни самолети, а не за отбрана. Притесненията са, че така ще се превърнем в плацдарм и това ще застраши нашата сигурност като държава. Доц. Чавдар Орманов пък застанал на позиции, че „това ще е военно-морска база”, която с увеличаващите се учения на НАТО в екваторията на Черно море ще застраши екологичното равновесие, живота в морето, ще се отрази отрицателно на туризма, включително яхтения, ще ликвидира предвижданото разширение на пристанище Варна-Изток, ще повлияе негативно върху икономиката на града и региона и всичко това в името на какво? Отнговор няма кой да даде.
Но призивът е тази първа стъпка за „събуждане на обществото” да се продължи с декларация до всички институции в страната, защото в съществуващата икономическа криза „такива действия ще съсипят България”. Още повече, че на практика решение е взето зад гърба на народа, е заявил проф.Нако Стефанов.
Едва ли всички у нас ще се подпишат под такава декларация, но ако няма допитване, съгласуване и диалог, ако има различни становища и основания да се опровергават такива мнения, не е ли редно да се дава гласност на подобни опасения, да се излезе открито с позиции и да се обяснят мотивите за създаване на т.н. логистичен център. Информации, че се създава складова база към центъра и има заделени средства за това, че изгражданите пътища и съоръжения са за обслужването му не е ли основание да се счита, че властта заблуждава народа и обяснява всичко с прословутото членство в НАТО. Били задължения. Ние нямаме флот, а предоставяме територия за развитие на чужди идеи, за разполагане на чужди военно-морски сили у нас, са заявили участниците в пресконференцията. Ами опровергайте ги официално. От тилова държава в каква ще се превърнем, питат експертите.
На етап, когато НАТО е раздиран от противоречия, когато лансира идеи за изместване в политическия спектър, а не толкова във военния? Кой да отвори очите? Тъжно ще е ако и тази пресконференция се оттече без последствия и разговори по същество. С общи приказки на министър на отбраната няма да се получи.
Автор: Зорница Илиева
Журналист и анализатор. Предпочитани теми Близък изток, Турция, Балканите, с предимство за Македония. Главен експерт към комисия по «Външна политика, отбрана и сигурност» в 39-тото и 40-то Народно събрание. Автор във в.»Дума», раздел «Глобус». Десетки коментари от години в сериозния периодичен и всекидневен печат в България.