Превод от Foreign Affairs:
Завръщането на Великите държави
Днес други големи сили предлагат алтернативни концепции за международен ред, които привличат много лидери на по-слаби държави. Западът вече няма монопола на „покровител“.
Новите регионални организации и нелибералните транснационални мрежи оспорват влиянието на САЩ. Много от тези обстоятелства се основават на дългосрочните промени в световната икономика, по-специално на възхода и растежа на влиянието на Китай. Тези промени доведоха до промяна в геополитическия пейзаж.
През април 1997 г. китайският президент Цзян Цземин и руският президент Борис Елцин обещаха да «насърчават многополюсния свят и да установят нов международен ред». В продължение на много години много западни учени и политици намаляваха или дори отхвърляха тези въпроси като прекалено оптимистична реторика — в опита си да приемат желаното за действително.
Те твърдят, че Пекин остава ангажиран с принципите и нормите на международния ред, ръководен от САЩ, отбелязвайки, че Китай продължава да се възползва от преимуществата на съществуващата система.
Въпреки факта, че през първото десетилетие на този век Русия все повече осъждаше Съединените щати и призоваваше за многополюсен свят, наблюдателите не смятаха, че Москва може да привлече подкрепата на някакви значителни съюзници.
Анализаторите на Запад се съмняваха, че Пекин и Москва ще могат да преодолеят десетилетията недоверие и съперничество, за да се противопоставят на усилията на САЩ за поддържане и пряко влияние върху международния ред…
Но Китай и Русия вече директно оспорват либералните аспекти на международния ред, използвайки съществуващите институции и форуми. Те създават алтернативен ред с помощта на нови институции и органи, в които имат голямо влияние.
Например в ООН и двете страни редовно се консултират по въпросите за гласуването и представянето на инициативи. Като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН те координират своите опозиционни дейности, критикувайки западната намеса и призивите на Запада за смяна на режимите.
Те наложиха вето на спонсорираните от Запада предложения за Сирия и опитите за налагане на санкции срещу Венецуела и Йемен.
В Общото събрание на ООН от 2006 до 2018 г. Китай и Русия гласуваха еднакво в 86% от случаите…
Китай и Русия също бяха начело на създаването на нови международни институции и регионални форуми, в които участието на САЩ и Запада не е предвидено.
Може би най-известната от тях е групата БРИКС, която включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.
По инициатива на Китай и Русия се създадоха множество нови регионални организации за сигурност, сред тях — Съвещанието за взаимодействие и мерки за укрепване на доверието в Азия, Организацията на Договора за колективна сигурност и Четиристранният механизъм за сътрудничество и координация.
По инициатива на Пекин и Москва бяха създадени икономически институти, включително управляемата от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции и подкрепяният от Русия Евразийски икономически съюз.
Китай и Русия днес влизат в тези региони, в които традиционно доминират САЩ и техните съюзници: Например, Китай създаде групата 17+1 с държавите от Централна и Източна Европа, а в Латинска Америка — форумът Китай — CELAC (обединение на страните от Латинска Америка и Карибския басейн).
От 2017 г. риториката на Кремъл се промени от ясно разграничената руска «сфера на влияние» в Евразия към разширяване на тази сфера до мащабите на «Голяма Евразия», в която китайските инвестиции и интеграция ще бъдат допълнени от действията на Русия, стремяща се да не допусне разпространение на западното влияние…
Китай демонстрира готовност да зачита интерисите на Русия.
Заради търговската война на администрацията на Тръмп спрямо Китай Пекин получи допълнителни стимули за подкрепа на Русия, която разработва алтернатива на международната платежна система SWIFT, контролирана от Запада, както и по отношение на търговията, в която цените са в долари, за да намали мащабите на влиянието на санкциите, въведени от САЩ.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2020-06-09/how-hegemony-ends