Буквално тези дни в „Российская газета“ беше публикувана статия на директора на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин, в която той описа как ръководителят на съветското разузнаване Павел Фитин представил на Сталин на 17 юни 1941 г. доклад, че в следващите дни се очаква нападението на нацистка Германия срещу СССР.
Но Сталин, както пише Наришкин, отхвърлил това предупреждение: „Дезинформация!”
Превод от Страна (Украйна):
Как е било всъщност?
Като начало, няколко ключови дати и движещи мотиви
На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва плана „Барбароса“ за подготовката на атака срещу СССР. Той определя крайните срокове за подготовка за това нападение — 15 май 1941 г. (това не е датата на нападението, а срокът за подготовка на войските) — и казва, че Русия трябва да бъде атакувана преди победата над Англия, побеждавайки Червената армия в няколко светкавични битки ( концепцията е по-известна като „блицкриг“).
И едва на 30 април 1941 г. фюрерът определя датата на нападението — 22 юни. Заповедта била спусната към войските още по-късно — на 10 юни. Освен това тя предвиждала възможността за отмяна на операцията или прехвърляне на датата на 18 юни.
С други думи, точната дата на нападението се появила във висшето немско командване едва в края на април. Успоредно с това Хитлер поискал датата да се запази в най-строга секретност и да се организира кампания за дезинформация на СССР.
Защо била необходима дезинформацията?
Освен очевидната причина — внезапността, която би дала предимства на настъплението, имало и друга.
Датите, които хитлерите „подхвърляли“, били значително по-рано от реалния ден на настъплението. Което на пръв поглед било неизгодно за германците. В крайна сметка врагът се мобилизирал по един или друг начин и трябвало да започне да изчаква удара.
Целта на фюрера обаче можела да бъде и друга — да принуди СССР или да атакува, или по-вероятно да обяви всеобща мобилизация в отговор на лъжливите съобщения за войната.
Това на свой ред би дало законни основания на германците да започнат превантивен удар- пълната мобилизация е еквивалентна на обявяването на война.
В този случай Съветският съюз би изглеждал като агресор.
Което автоматично означавало, че Япония трябвало да обяви война на СССР — съюзник на Германия, свързан чрез пакт за ненападение.
Т.е. Сталин бил принуден тогава да воюва на два фронта. Той разбирал това и не искал да дава на японците повод да обявят война, още повече, че те и нямали намерение да нападат, като за начало искали да се справят с тихоокеанските владения на САЩ и с Китай (поне такава информация пристигала от разузнавача Рихард Зорге).
Освен това обвинението в агресия можело да лиши Съветския съюз от подкрепата на другите държави.
Затова критичното отношение на Сталин към докладите за разузнаването било обяснимо.
Но това се обяснявало и с опасенията от дезинформацията, която тласкала страната към война според най-неизгодния външнополитически сценарий.
А не заради някакво специално „доверие“ към Хитлер, което след разпадането на СССР някои изследователи започнаха да приписват на съветския лидер.
В същия контекст трябва да се вземе предвид известното изявление на ТАСС от 13 юни 1941 г., което опровергава „разпространените в британската преса слухове“ за предстоящото нападение на Германия срещу СССР.
Така Сталин за пореден път давал да се разбере, че Съветският съюз не иска война.
Позоваването на британската преса също не било случайно — Кремъл не изключвал възможността Лондон да искал да подтикне СССР да започне война срещу Германия с подобни съобщения.
СССР се подготвял за война.
В същото време Сталин и цялото съветско ръководство разбирали неизбежността на войната с Германия след разгрома на Франция. Тоест още през юни 1940 г. Единственият въпрос бил дали германците ще атакуват СССР преди десантната операция във Великобритания или след нея.
На 13 май — тоест две седмици след решението на Хитлер да атакува на 22 юни — съветският генерален щаб издава първата директива за прехвърлянето на войските от изток на запад. И още по-рано — през април, започва скрита мобилизация, която позволила до началото на юни да се доукомплектова армията с почти милион войници.
На 5 май Сталин, говорейки пред завършилите военните университети, заявил, че страната трябва да се готви за война с германците, като се вземат предвид уроците от поражението на Франция.
В Украйна, Беларус и Крим били създадени нови общовойскови армии.
Като цяло — по цялата граница на юг, запад и север.
Хитлер бил уверен в разгрома на Червената армия на СССР.
Сталин се подготвял за война с Хитлер. При това не въобще, а в най-скоро време.
На 18 юни — тоест веднага след доклада на Фитин пред Сталин, споменат от Наришкин — граничните звена през нощта започнали да се изтеглят от казармите в зоните за концентрация. Там започнали да се окопават и маскират.
Но при всичко това, непосредствената информация, че войната предстои да започне, пристигнала едва късно вечерта на 21 юни, когато започнали да пристигат конкретни даннни за подготовката на германските войски за настъплението и избягал от немските части военен (който по-рано бил внедрен) потвърдил същото.
Жуков должил за това на Сталин едва на 22 юни в 0:30 ч. Директивата за пълна бойна готовност тръгнала към войските на всички гранични окръзи. Но пристигнала до всички звена след 2-3 часа, тоест буквално в навечерието на нахлуването и малко можела да повлияе на предстоящите събития.
СССР нямал време да разсредоточи самолетите си и по-голямата част от съветската авиация в западната часта на СССР била унищожена на летищата.
Тоест ударът, въпреки всички подготовки, се оказал внезапен за съветските войски, което в много отношения предопределило поражението в първите месеци на войната.
Петя Паликрушева