«Москва дава шанс на Близкия изток да избегне диктата на САЩ»

Практически всички лидери от близкоизточните страни постоянно посещават Москва за преговори. Съдейки по всичко, Русия «се върна» в Близкия Изток, констатира авторът на статията.

Според него, би било погрешно да се анализират тези политически процеси в светлината на опита на студената война, защото съвременна Русия — това вече не е ССС. Кремъл вече не е заинтересован от разпространението на определена идеология и не се стреми да натрапва на страните от региона избор между Вашингтон и Москва.

Русия не се стреми да плаща огромни сметки за помощ на всички тези страни в сферата на сигурността и икономиката.
Целта на съвременната руска политика съвсем не е да замени САЩ, които продължават значително да спонсорират региона, Москва се стреми да се превърне в «запасен вариант» за регионалните режими и да служи като «противовес», предоставяйки им възможност да избягват «диктата» на Америка, се казва в статията.

Кремъл е в ролята на «по-надежден посредник», отколкото Вашингтон, той обезпечава техническото снабдяване и всичко останало, което не иска да предостави САЩ на страните в региона.

Тази стратегия доведе до това, че  дори бившите «съперници’ на Русия в региона от времето на студената война, особено Турция, Египет, Саудитска Арабия и Израел, се оказаха по-отворени към изграждането на нови взаимоотношения с Москва, отбелязва изданието.

Русия успя да възстанови своето присъствие, благодарение на това, че всички страни в региона след 20-годишните усилия на САЩ, насочени към промяна на техния държавен строй, сега са по-заинтересовани от стабилността, се пояснява в статията.

«Очевидно е, че на Вашингтон не му стигат способностите да изпълнява своите грандиозни обещания. Нито една президентска администрация в САЩ не е в състояние да предостави достатъчно американски кадри и ресурси».

Това се видя и в «отчаяните опити» на американците да намерят в региона «несъществуващи посредници — предани на светските демокрации», които биха били готови да защитават американските интереси в региона със същото чувство за саможертва, както войнствените джихадисти.

Единствената група, относително близка до американските критерии, се оказаха кюрдите.
Но тяхната активност отслабва извън пределите на традиционно кюрдските региони, създавайки в същото време нови трудности в отношенията на Америка с правителството с Анкара и Багдад, констатира авторът.
Петя Паликрушева