17 юни 2020-Нюз Фронт.
И Русия, и Германия винаги са настоявали, че газопроводът «Северен поток-2» е икономически проект. Но това не е така. Металът, положен на дъното на Балтийско море, отдавна е пропит с политика. Само, че Русия няма отношение към това.
САЩ винаги открито са изразявали недоволството си от перспективата да загубят европейския енергиен пазар.
Трудно е да се упрекват за това вашингтонските чиновници, над които доминират местни магнати, които нямат желание да се простят с милиони печалба.
Но това, което е достойно за укор, е американската невъздържаност. Как да не се пуснат лостовете занатиск, когато са в ръцете ви?
Малко манипулиране на медиите, няколко гръмки изявления и Конгресът е готов да гласува за пакет санкции.Така беше в края на миналата година. За да се ускори процеса, санкциите срещу «Северен поток-2» бяха прокарани заедно с американския бюджет за отбрана.
Тогава Вашингтон заплаши с наказателни мерки всяка компания, която ще участва в изграждането на газопровода.
Когато санкциите влязоха в сила, швейцарската компания Allseas не се осмели да ги провери върху себе си, следователно отказа да участва понататък в проекта. Строителството замръзна, когато остана да се проложат само 160 километра тръба и Русия реши да завърши проекта сама. Но коронавирусната пандемия внесе свои корекции.
В началото на месеца сенаторите-републиканци и демократи, след като позабравиха за конфронтацията, внесоха законопроект с нови санкции срещу «Северен поток-2».
Документът е допълнение към вече съществуващия комплекс от наказателни мерки срещу европейските компании, който грижливо е наречен Закона за защита на европейската енергийна сигурност.
Този път целта на Вашингтон станаха компаниите, предоставящи застрахователни и пристанищни услуги на европейски кораби. Така руският кораб «Академик Черски» дори няма да може да влезе в германското пристанище Мукран на остров Рюген, където се съхраняват тъбите за Северен поток-2.
И какво отношение имат корективите на коронавирусната епоха?
Както е известно, пандемията нанесе сериозен удар на енергийния пазар. Пострада не само петролът, но и газът.
По-специално втечнения природен газ. САЩ могат да изнасят само втечнен природен газ в Европа, но производството му става нерентабилно.
Вече сега използването на съоръжения за втечнен природен газ систематично намалява. Според прогнозите на Wood Mackenzie това лято търсенето на втечнен природен газ ще намалее с 3 милиона тона или с 2.7%.
„COVID-19 ще предизвика глобално намаляване на доставките на втечнен природен газ през лятото на 2020 година в сравнение с предходната година. Това ще бъде първото сезонно намаление от осем години “, заяви Робърт Симс, ръководител на изследванията
WM.
Очевидно американските петролни и газови компании, които спонсорират съществуването на държавата с данъци и не само изискват реципрочност от тази държава. Лобистката машина работи и от законодателите най-накрая се изисква да премахнат заплахата за просперитета на американските магнати. Ясно е, че през декември Вашингтон не можеше да наложи тотални санкции.
Ако и да се правят провокации към международните „партньори“, тогава е по-добре да се правят постепенно.
Защото американските власти въведоха това, което въведоха, и започнаха да наблюдават последствията.
Както е известно, тогава официален Берлин разкритикува действията на американската администрация, но не предприе ответни мерки
Правителството обясни това с факта, че санкциите не се прилагат към държавните структури. Сега ситуацията се променя.
Според законопроекта организациите, предоставящи услуги за тестване, инспекции и сертифициране, също могат да попаднат под санкциите на САЩ.
На този фон германското министерство на икономиката вече изрази опасения, че САЩ могат „да наложат санкции срещу административни и технически действия на правителствените ведомства“, насочени към изграждането на газопровода „Северен поток-2“.
Министерството нарече готовността на Вашингтон да включи в черен списък органите на приятелското правителство- „иновация“.
Щатите бяха политизирали проекта и по-рано, но сега те достигнаха ново ниво, принуждавайки Германия да направи своя ход.
Американско-германските отношения никога не са били дружески. Винаги са се свеждали до баналната полза, при това, по-голямата част от тази полза винаги е била за САЩ.
И въпреки това дълго време илюзията работеше.
Германия всестранно демонстрира своята ангажираност с идеите на колективния Запад.
Просто казано, тя се подчини на волята на задграничния „партньор“.
Сега се наблюдава все по-малко лоялност в действията на Берлин.
Правителството на Меркел очевидно не бърза да се забърква в проблеми, което не му пречи спокойно да въведе свои собствени правила.
Това се усеща в косовския въпрос, в отказа да се изразходват 2% от БВП за милитаризация, както изискват от САЩ.
Освен това, сега германският парламент изрази желание да наложи свои санкции. Антиамерикански.
Клаус Ернст, ръководител на енергийния комитет на Бундестага, призова Германия да се възползва от председателството на ЕС за мобилизиране на сили срещу САЩ.
„Санкциите са лош инструмент, особено в икономическата политика. Но трябва да помислим за противодействие, например санкции за американския ВПГ “, каза той.
„Трябва също така да обмислим налагането на санкции срещу сенаторите, иницииращи санкции, които се занимават с това.“
Газопроводът, който минава по дъното на Балтийско море, не се ли превърна в разделителна линия в западния свят? Не е точно така.
Спомнете си как започна следвоенното сътрудничество между САЩ и Германия.
Вашингтон старателно правеше от Западна Германия витрина на демократичен свят.
Мълчанието и смирението бяха платени добре, въпреки че дори тогава имаше разногласия между американски и немски политици.
По време на ерата на Студената война Щатите считат Германия за стратегически важен ресурс в конфронтацията със СССР, а след разпадането на СССР — за разпространение на влиянието си на Изток.
С настъпването на новото хилядолетие, обаче сред германските политолози скептицизмът към перспективите на Германия да получи равни права със САЩ в трансатлантическия блок започна да се засилва.
САЩ, както преди се нуждаеше от Германия.Само методите на въздействие бяха променени.
Ползите започнаха да се изпаряват.
Те бяха заменени от политически манипулации и натиск, тъй като САЩ вече не можеха да предлагат нищо друго.
Ситуацията около «Северен поток-2» е чудесен пример за това, което е американското партньорство сега.
Какво може да предложи Вашингтон вместо руски газ? Американският ВПГ е неизгоден — това е очевидно за всички. Следователно Конгресът е принуден да се извращава, да хвърля русофобски демарши и да налага санкции, унищожавайки световния ред, който Съединените щати създаваха десетилетия. Машината за демокрация вече не бърза напред — тя се движи по инерция, изразходвайки по-рано натрупания ресурс. Но американските олигарси се нуждаят от долари, а не от трансатлантическа солидарност.
Германия също не гори от желание да действа в свой ущърб на себе си.
Тя инвестира много пари в «Северен поток-2». Да се откаже от проекта, особено на последния етап, е абсурдно.
Освен това в Берлин има и магнати, чиито интереси Меркел трябва да насърчава.
Властите ще заобиколят американските санкции или ще ги игнорират, но Северен поток-2 ще бъде завършен. Само че, това ще струва на САЩ много повече от загубения енергиен пазар в Европа.
Евгений Гаман, специално за News Front
Превод: Ася Иванова-Зуан