На 12 юни, в Деня на Русия, светът завинаги ще си спомня един ярък епизод от противопоставянето между Русия и страните от НАТО в Косово. На 12 юни 1999 г. стремителният марш на руските десантчици позволи неочаквано за натовците да бъде завзето летището в Слатина. Това беше ключова точка на територията на Югославия — страната, която беше бомбардирана от натовската въздушна армада чрез над 1000 самолета.
Милошевич помолил Елцин спешно да му достави най-новите системи за ПВО с-300. Но Елцин отказал, разчитайки, че Клинтън, приятелят Бил, ще спре бомбардировките по молба на Москва. Елцин позвънил на Клинтън:
«Тези въздушна нальоти трябва да бъдат спрени. Милошевич настоява ние да доставим на Югославия зенитната система С-300, но ние няма да му дадем тази система, ти можеш да си сигурен в това», казал Елцин.
И Клинтън продължи да бомбардира, а Елцин продължил да предава Югославия.
Но изведнъж руските войски неочаквано се появили в Косово, при това не просто се появили, а завзели летището.
Това е главното военно летище около Прищина.
Няколко часа преди това НАТО разчитало да го завземе.
Това бил мълниеносен марш на руския батальон от Босна и Херцеговина.
«Ние моментално отцепихме летището, поставихме постове. Имаше такъв епизод: английски танк се приближи към поста, но там стоеше войник с гранатомет, който каза: «Господин капитан, влизането е забранено», разказва Георгий Шпак, екс-командващ ВДВ на РФ, генерал-полковник в оставка.
Английският офицер заявил, че това е британският сектор на отговорност. Но когато за трети път бил изпратен у дома си, той решил да вземе със сила руския контролен пункт.
От руска страна се чула репликата:
«Пробвайте!»
Чула се и командата: «Редник Иванов, от коляно, прицел 7, под кулата, зареждай».
Войникът застанал на коляно, сложил гранатата и се прицелил в танка. Английският капитан се завъртял яростно, влязъл в танка, обърнал и си заминал.
След това англичанинът, ръководител на операцията, отказал да изпълнява заповедите за завземането на летището.
Той казал: «Никога няма да стана виновник за избухването на Трета световна война».
Ето какво сподели Путин по този повод:
«Тогава бях секретар на Съвета за сигурност. При мен дойде началникът на Генералния щаб, тогава — генерал Квашнин. Той ми каза, че има такава идея — да се завземе това летище. На въпроса защо, той отговори: «ясно е, че ще се наложи все някога да си заминем оттам, но ще има с какво да търгуваме». Знам, че той не е рискувал да съгласува това с висшите длъжностни лица, в това число с Министерството на отбраната, но това беше направено», каза Владимир Путин.
Всъщност точно Путин бил това длъжностно лице, което, ако и да не издал заповедта, защото позицията му тогава не му позволявала да направи това, то благословил идеята на началника на Генералния щаб Квашнин.
Путин тогава изпълнява две длъжности — директор на ФСБ и секретар на Съвета за сигурност.
По онова време Русия е тотално парализирана. Парализирана е самата система на вземане на решения. Налице е тотално разногласие между политиците, дипломатите и военните.
Именно в този момент се появили хора, готови и способни да поемат отговорност.
Генерал Анатолий Квашнин решил да приложи дръзката идея да завземе Слатина, ключово летище в Косово. И направил това именно чрез съгласието на Путин.
«Той разговаря с мен за това, попита ме за мнението ми. Така и му казах: ако считаш това за целесъобразно, направи го», сподели Путин.
Болшинството военни твърдят и до днес, че след бомбардировката над Югославия, щяла да последва бомбардировка на Русия.
«Но това не се случи, благодарение на нашите Въоръжени сили и благодарение на хората с такива характери, които направиха операцията на летището в Прищина.
Квашнин, между другото, през есента на 1999 г. получи Зведата «Герой на Русия», добави Путин.
Петя Паликрушева