НАТО, ЕС и САЩ възраждат неонацизма: Позорът на Румъния

Историята … не учи на нищо

За да оценим по-добре случващото се около румънския документ, в който Русия е обявена за враг на Румъния, за който споделихме пред изминалите дни, нека си припомним историята. Румъния придоби своята независимост в резултат на руско-турската война от 1877-1878 г., в която взе символично участие, както и при предишните войни на Русия с османците.

Встъпвайки в Първата световна война на страната на Антантата на 28 август 1916 г., Румъния бързо бе победена от централните сили, окупирали цяла Влахия, Добруджа и Букурещ, и бе спасена от окончателното поражение от Русия, за което се наложи Москва силно да удължи — до Черно море — и, съответно да отслаби своя Източен фронт. Кралското семейство, правителството и парламентът на Румъния прекаха трудни времена под закрилата на руската армия.

След това, когато в Русия настъпи революцията, румънците под формата на „благодарност“ окупираха и анексираха към страната си Бесарабската губерния и южната част на съвременната Одеска област, която през 1940 г. трябваше да бъде върната на своя законен собственик.

Четири години на страната на Хитлер, една — на страната на Сталин

На 22 юни 1941 г. Румъния, като най-младият съюзник на Германия, участва в нападението срещу СССР, като не само се надяваше да си върне загубените година по-рано територии, но и да създаде с немска помощ своя колониална империя в региона — Приднестровието (Транснистрия) със столица в Одеса.

Румънците взеха активно участие във войната за унищожаване на СССР — обсадиха Одеса и Севастопол, воюваха в Крим, в Донбас, Кавказ, близо до Сталинград, отново в Крим. Между другото, хитлеритите били доста доволни от румънските си съюзници и армията, поставяли над тях само финландците. Румънците били гъвкави, издръжливи и дисциплинирани, безмълвно издържали на унижението на германците и  моментално им се подчинявали мълчаливо.

Сражавали добре на страната на Хитлер в продължение на цели четири години, въпреки че били по-слаби във въоръжението си от Червената армия на СССР.

Румънските войници презирали войниците от Червената армия на СССР, защото били комунисти.

Имали добри авиационни и планински части.

Румънците били запомнени на Източния фронт с грабежите, масовите екзекуции на евреи и садистичните репресии срещу съветските военнопленници, шокиращи дори нацистите, които виждали зловещите гледки.

Въодушевен от Хитлер и Химлер, валонският сътрудник Леон Дегрел, чиято белгийска част заемала позиции до румънците по река Донец през 1942 г., нарича съседите си „диваци по природа“ и „палачите на Дунав“, макар румънските офицери да разбирали френски.

«За съжаление, въпреки нашите молби, — оплаква се Дегрел, — румънците продължиха репресиите си срещу всички руснаци, които попадаха в плен. Бедните хора, които се блъскаха във водата с вдигнати ръце, бяха застреляни преди да излязат на брега или, ако успееха да избегнат куршумите, бяха застрелвани сутринта сред всеобщ смях …», пише той.

Румънците обърнали гръб на германците само когато загубили всичките си територии, обещани им от последните, войната се приближила до дома им и те получили предложение от съюзниците да се преметнат с лупинг на другата на страна в замяна на включването на цяла Трансилвания в Румъния, значителна част от която трябвало по-рано да предоставят на унгарците.

Съветската армия започнала да спасява новите си съюзници, които до вчера били смъртни врагове, от германския гняв, помагайки на румънците да се бият с танкове, артилерия и самолети, включително в битките за Унгария и Словакия.

Петя Паликрушева