Докато светът наблюдава разпространението на коронавируса и протестите в САЩ, почти стремително се вихри новият рунд от косовските конфликти.
В Прищина технически е отстранен неудобният премиер Албин Курти, който пречеше на преговорите с Белград. Неговият приемник вече разчисти пътя за възобновяване на диалога. Ясно е само едно: за Сърбия косовското регулиране не означава нищо добро.
«На Сърбия няма да й бъде леко», каза в прав текст президентът на страната Александър Вучич.
Той прогнозира силен натиск от страна на САЩ относно признаваето на Косово.
«Те искат Сърбия напълно да признае Косово като независима държава, което ние, естествено, не искаме», заяви той. — «Всички се опитват да ни учат и ни говорят за «компромисно решение».
Проблемът е в това, че компромисът очевидно ще е твърде съмнителен.
Косово да получи така дългоочакваното признание на своята независимост, а САЩ — показна външнополитическа победа.
А какво ще получи Сърбия?
Предателство към националните си интереси и повод за вътрешна дестабилизация?
Разбира се, не бива да се забравя за перспективата да стане член на НАТО — алиансът, който преди 20 години спретна на сърбите «хуманитарни» бомбардировки. Съгласете се, че сделката е спорна.
Но позицията на Белград относно Косово не ставаше по-силна с времето, а Вашингтон понастоящем използва всички възможни лостове, за да закрие въпроса до президентските избори.
Може би изглежда, че всички козове са на страната на САЩ. Но дори и в най-добрите времена на Щатите се намираха сили, способни да помрачат плановете за разпространие на «демокрацията».
Предвкусвайки триумфа, заодокеанските чиновници трябва да си спомнят уроците от миналото за онези дни, получили името «Прищински марш».
Преди 21 години завърши кървавата операция на НАТО в Югославия. Тя отнесе живота на хиляди невинни жертви от бомбардировките, а в Косово се настаниха миротворчески сили.
Групировките на НАТО се разположиха в Македония, а командването на алианса вече реши, че се нуждае от свое летище в Слатина.
Това беше единственото летище в региона, способно да приема и пътнически, и военни самолети. Планираше се летището да се вземе под контрол на 12 юни, но западният блок го очакваше неприятен сюрприз — руснаците.
През нощта на 12 юни руски батальон въздушно-десантни войски се придвижи от Босна към Косово.
Той трябваше да изпревари НАТО, да вземе летището под свой контрол и да дочака там основните руски сили. Преодолявайки 600 км, военните стигнаха до Прищина около 2 часа през нощта.
Сърбите, живеещи в града, посрещнаха руснаците с радост. Хората излизаха на улицата, носеха цветя и плодове.
Леонид Ивашов, който тогава заема поста началник на Главното управление на международното военно сътрудничество към Министерството на отбраната на Русия, по-късно разказва, че е помолил военните да се придвижват внимателно, за да «не засегнат и да не помрачат радостта».
Според него, тогава на помощ дошли сърбите. Те помолили хората да си отидат, така батальонът стигнал до летището, изпреварвайки силите на НАТО.
Тези събития могат да се сравнят с военната хроника от времето на Великата Отечествена война. Така, както съветските войници били посрещани от жителите на освободените от хитлеристките окупатори градове, така руснаците били посрещнати от сърбите след дългите месеци бомбардировки на НАТО.
В тази нощ Русия даде на хората надежда, укрепи вярата им в братските отношения между двата народа.
Днес САЩ отново се опитват да лишат сърбите от надежда.
С всички сили Вашингтон показва, че Белград при всички положения ще трябва да се съгласи с условията, продиктувани от Запада.
Но в амбициозните си стремления Щатите трябва да помнят, че в една хубава сутрин руснаците внезапно могат да се окажат там, където най-малко ги очакват.
Зад врата им.
Евгений Гаман, специално для News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция