Продължаващата ерозия на политическото доверие в Америка може да подкопае превъзходството на нейната валута
Неограничената глобализация приключи. Това не е противоречиво твърдение в този момент по очевидни причини — от свиването на сложните международни вериги за доставки след Covid-19 до отделянето между САЩ и Китай. Трудно е да си представим възстановяване на неолибералния начин на мислене от 90-те години, дори ако Джо Байдън спечели президентските избори в САЩ, или ако ЕС изпита момент на подновено сближаване в отговор на пандемията, пише Рана Форухар за Financial Times.
По-вероятно е светът да стане триполюсен — или поне двуполюсен — с повече регионализация в търговията, миграцията и дори движението на капитали в бъдеще. Има различни причини за това, някои смущаващи (нарастващ национализъм), а други благоприятни (желание за по-устойчиви и обхватни местни икономики).
Това поставя въпрос, който се смята за спорен — влизаме ли в пост-доларов свят? Въпросът може да изглежда несериозен, като се има предвид, че повече от 60 на сто от световните валутни резерви са в долари, а и зелената валута се използва в по-голямата част от глобалната търговия.
Неотдавнашната подкрепа на Федералния резерв за доларовите пазари извън САЩ, като отговор на коронавирусната криза, даде допълнителен тласък на глобалната доминация на долара.
В резултат на това много хора биха повторили мантрата, че в тази област, както и в толкова много други, „не можете да се борите с Фед“. Доминирането на американската банкова система и доларовата ликвидност, и двете от които са гарантирани от щатската централна банка, ще дадат на американския долар безспорно превъзходство в глобалната финансова система и капиталовите пазари за неопределено време.
Други твърдят, че „не можете да замените нещо с нищо“. Те имат предвид, че макар Китай, Русия и други развиващи се пазари (както и някои богати държави като Германия) да искат да се отдалечат от господството на долара, те нямат реални алтернативи. Това желание е особено остро в свят на все по-честа употреба на финансите като оръжие. Помислете за последните действия на Пекин и Вашингтон, които един друг си ограничават участието на частния сектор в капиталовите пазари. Но еврото, което представлява около 20 на сто от световните резерви, не може да се сравни с долара по отношение на ликвидността, а и все още има големи въпроси за бъдещето на еврозоната. Пазарът на злато е твърде затегнат, което се доказва от факта, че вече е практически невъзможно да се закупи физически металът.
Да погледнем икономическата статистика и политиката. Показателно е, че Китай напоследък е голям купувач на злато, като хедж срещу доларовите му вложения. Пекин също така тества своя собствена дигитална валута, eлектронен юан, превръщайки се в първата държава, която въвежда криптовалута, поддържана от централната банка. Може да си представим, че тя лесно би била разгърната в рамките на китайската инициатива „Един пояс, един път”, като привлекателна алтернатива за страните и бизнесите, които искат да търгуват помежду си без да се налага да използват долари за хеджиране на валутния риск.
Това само по себе си не би трябвало да представлява предизвикателство за върховенството на зелените пари, въпреки че бе достатъчно да подтикне бившия министър на финансите на САЩ Ханк Полсън, човек, който не коментира повърхностно, да напише наскоро есе, изследващо бъдещето на долара. Това не се случва във вакуум.
Планът на Европейската комисия да подкрепи бюджета си за възстановяване във връзка с Covid-19 чрез издаване на дълг, който ще бъде погасен от европейски данъци, може да се превърне в основа на истинския фискален съюз и в крайна сметка на Съединени европейски щати. Ако това стане, тогава си представям много повече хора да искат да държат евро.
Мога да си представя и продължаващо отслабване на връзките между САЩ и Саудитска Арабия, което от своя страна може да подкопае долара. Една от ключовите причини централните банки и глобалните инвеститори да държат щатски долари е, че петролът се котира в щатската валута. Продължаващите действия на Саудитска Арабия за подриване на шистовите прозиводители в САЩ пропукаха отношенията между администрацията на Доналд Тръмп и Рияд. Малко вероятно е евентуалният президент Байдън, който вероятно би следвал про-иранската позиция на Барак Обама, да ги поправи.
Дори при сегашните ниски цени на петрола, президентът на клона на Фед в Далас Робърт Каплан наскоро ми каза, че енергийната независимост остава „стратегически важна“ за САЩ и че „в бъдеще все още ще има значително производство от шисти в САЩ“. Кой тогава ще запълни празнината, оставена от саудитците? Много вероятно Китай, който ще иска петролът да се котира в юани. Един разчленяващ се свят може да изисква по-малко долари.
И накрая, има въпроси относно начина, по който неофициалното подпомагане на федералните разходи от Фед вследствие на пандемията политизира паричното предлагане. Проблемът тук не е рискът от инфлация в стил Ваймарската република, поне не скоро. Става въпрос повече за доверие. Някои биха казали, че доларът е глобална валута и че съдбата му всъщност не зависи от възприятията за самите САЩ. Със сигурност събитията от последните няколко години биха подкрепили това гледище.
Но на липсата на такава зависимост може да се сложи край. САЩ могат да се справят с много предизвикателства по икономически начин, стига да запазят политическото доверие в себе си, но в доста по-малка степен в противен случай. Както наскоро ми каза икономистът и рисков капиталист Бил Джейнуей:
„Американската икономика достигна дъното през зимата на 1932-33 г., след като Хърбърт Хувър загуби всякакъв авторитет в отговора си на депресията, а доверието в банките изчезна с липсата на такова в правителството.“
Може би един ден доверието в долара и доверието в Америка отново ще бъдат скачени.
Автор: Петър Нейков, източник: https://www.investor.bg/