Опитите на Тръмп да унищожи руската мечка и китайския дракон бяха неуспешни, пише авторът. Според него отношенията между Русия и Сирия са партньорство между двама съюзници, а не опит за налагане на нечие господство, както прави Америка. За постиженията на Русия и провала на САЩ в Близкия изток прочетете в статията.
Превод от Rai Al Youm, Великобритания:
За първи път след Втората световна война арабският свят се мобилизира за свалянето на сирийския президент Башар ал Асад. За тази цел в Йордания, в сирийския север и в Турция бяха създадени оперативни щабове на разузнавателните служби на САЩ, Великобритания и Турция. Те работеха за сирийската ера без Асад, президентът, който отказа да направи отстъпки на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, когато той го посети през 2003 г. след окупацията на Ирак.
През 2013 г. сирийският президент помоли съюзниците си в Иран и Ливан за помощ, а по-късно отправи същото искане до Москва. Той искаше те да защитят своите стратегически интереси и да изпълнят задълженията си към сирийския съюзник.
Русия отговори на призива през 2015 година.
Иска ли Русия да контролира еднолично Леванта? Президентът Хафез ал Асад и синът му Башар не направиха отстъпки за Голанските възвишения, отказаха мир с Израел в замяна на сирийските земи.
Президентът Башар ал Асад не предаде главата на «Хамас» и «Хизбула» на САЩ, което те поискаха от него през 2003, 2008 г. и дори по време на войната през 2018 г., когато с посредничеството на арабите американска делегация посети Дамаск в опита да се сложи край на конфликта и да започне възстановяването на Сирия в размяна за изтеглянето на «Хизбула», иранските и руските сили от Леванта.
В началото на войната в Сирия през 2011 г. Русия не беше готова да излезе от доброволната самоизолация и да започне да играе роля на глобалните и близкоизточните арени, защото тогава Русия беше представена от бившия президент Дмитрий Медведев, който позволи на НАТО същата година да унищожи Либия.
Когато ситуацията в Сирия започна фатално да се влошава, генерал-майор Касем Сюлеймани отиде в Москва и успя да убеди президента Владимир Путин да изпрати сили в Леванта за защита на руските интереси и сирийския режим.
Оттогава западните и арабските медии не престават да пренебрегват военния потенциал на Русия, а анализаторите прогнозират предстоящия й провал.
Когато Москва демонстрира предимството си във въздуха (Иран се зае със сухопътните сили), тези надежди се сринаха и експертите започнаха да твърдят, че Русия иска да се отърве от президента Асад и да наложи някой друг начело на страната, тъй като сега напълно контролира ситуацията в Леванта.
Когато и тази теория доказа своята несъстоятелност, се появиха други наивни предположения за съществуването в Сирия на някакви американско-руски споразумения за отстраняването на Асад.
Разбира се, онези, които прогнозираха краха на сирийския президент и правителството в Дамаск всеки месец в продължение на девет години, са водени от неистовото си желание за подобен развой на събитията, но не взеха предвид думите на бившия премиер на Катар Хамад бин Джасим, който каза, че плячката се е изплъзнала и е време да се приеме реалността и да признае поражението.
Високопоставени източници по сирийската ос на съпротива казват, че няма руско-американски споразумения. Има само явно предизвикателство срещу влиянието на Вашингтон в Близкия изток: Русия преследва американските самолети, приближава се до тях на опасно разстояние, иска да си сътрудничи с президента Асад. Русия разширява въздушната си база в Хмеймим, както и военноморската в Тартус.
Така Русия получава плацдарм, за да се изправи срещу Америка в Европа и Близкия изток. Москва реши, че Близкият изток е в зоната на своите стратегически интереси и това е регион, в който може да се противопостави на Вашингтон, докато местните й съюзници — Иран и неговите приятели — са силни и използват всяка възможност да оспорят влиянието на Съединените щати.
Откакто Русия се появи на сирийската арена, тя се страхува да не затъне в блатото в Близкия изток и само поради тази причина разчита на Иран и на съюзниците му да възстановят властта на президента Асад на сирийска територия. В резултат на това, виждайки възможностите на своите врагове, Русия се опитва да избегне войната на изтощение с неизвестен изход, тъй като няма територия за разполагане на голяма армия и ресурси за началото на нова война.
Както отбелязват източниците, руската страна обеща да модернизира въздушния флот, да развие отбранителните и настъпателните способности на сирийската армия, да инвестира в инфраструктурни проекти в замяна на предоставянето от сирийското правителство на възможността да се укрепят руските военни позиции по отношение на Америка и НАТО.
Сирийският президент вижда руския президент като стратегически съюзник, въпреки че Москва си сътрудничи с Израел, враг на сирийците.
Тя реши да развие партньорство със страните от Близкия изток, което означава, че Москва иска да намери силни съюзници в лицето на Сирия, Ливан и Ирак, това се дължи преди всичко на отношенията й с президента Асад и Иран.
Путин възложи на министерствата на външните работи и отбраната да преговарят със сирийските власти относно разширяването на руското военно присъствие и разполагането на армията в други бази, тъй като Русия вече не иска да напуска Близкия изток.
Ерата на американския унилатерализъм приключи и руското присъствие в Сирия и Либия създаде сериозна пробойна в сферата на влияние на НАТО.
Според Москва Русия счита, че Америка търпи поражение и Кремъл трябва да се възползва от слабостта на президента Доналд Тръмп да постигне нови успехи на фронта в Близкия изток и да се укрепи в топлите води на Средиземно море.
Пандемията, която отслаби позициите на Тръмп в страната, кризата, с която американските власти се сблъскаха поради расовата дискриминация, външнополитическите конфликти с Китай, Русия и Иран, които удариха най-голямата база на САЩ в Ирак и нарушиха санкциите срещу Венецуела, изпращайки там пет петролни танкера и резервни части за възстановяване на рафинериите, всичко това говори за неспособността на Тръмп да унищожи руската мечка и китайския дракон, които искат да отслабят американското международно влияние и да създадат стратегически съюз с Иран, Сирия и техните съюзници в Близкия изток.
Путин въведе поста «специален представител на президента в Сирия», така че да няма пречки за бързия обмен на съобщения, сключването на споразумения и вземането на решения от двете страни.
Това е епоха на партньорство между двама съюзници, а не опит за налагане на нечие господство, както Америка е свикнала да прави в Близкия изток.
Това е нова ера, която ще върне на региона отдавна изгубения баланс.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.raialyoum.com/index.php/%D8%A7%D9%8A%D9%84%D9%8A%D8%A7-%D8%AC-%D9%85%D8%BA%D9%86%D8%A7%D9%8A%D8%B1-%D8%B3%D9%88%D8%B1%D9%8A%D8%A9-%D8%B1%D9%88%D8%B3%D9%8A%D8%A7-%D8%AA%D9%88%D8%A7%D8%AC%D9%87-%D8%A3%D9%85%D9%8A%D8%B1/