Агресивната политика на Запада и особено западните санкции парадоксално засилиха суверенитета на Русия и я подготвиха за трудностите, пише американският портал Fort Russ News. В същото време авторът подчертава, че дори в най-трудната ситуация президентът Путин избягва изкушението да се откаже от демократичните механизми.
Превод от Fort Russ News (САЩ):
Вероятно няма да ви хареса това, което ще прочетете сега. Може дори да се ядосате. Ами ако ви кажа, че Путин е един от най-последователните привърженици на демокрацията в целия модерен свят? Какво ще кажете — вярно ли е или не е вярно? Нека да разгледаме фактите.
Този парадоксален извод стана очевиден едва когато светът се изправи пред невидимата заплаха от биологичния вирус, който в същото време подчерта и изостри всички недостатъци на нашия свят — от дисфункцията на глобалните системи на управление до хроничните дисбаланси в икономическото развитие, ширещата се информационната анархия, социалното неравенство и расовото, етническо и религиозно напрежение.
Обществата по целия свят за голямо свое изумление осъзнаха, че системите на слабите връзки и сигнали, разсредоточеният контрол, местното самоуправление, делегираният суверенитет и наднационалното ниво, тоталният плурализъм — всички те работят забележително в някакъв «земен рай», но изчезват при първата заплаха.
Този, който по време на благополучие считаше, че невзгодите са останали в миналото, дълбоко се е заблуждавал.
За разлика от всичко по-горе, Русия на Путин се оказа изненадващо организирана и стабилна.
Благодарение на своята готовност за криза, Кремъл постигна впечатляващи резултати и дори предостави мащабна хуманитарна помощ на други засегнати страни — от Италия до САЩ.
Въпросът е какво помогна на Русия?
Може би Русия е свикнала с постоянни кризи, може би руската демокрация е тренирана и така е развила проактивен имунитет срещу заплахите, които самите ние срещнахме едва наскоро — например лъжите и политическите манипулации, заплахите за сигурността, икономическите вълнения и неконтролируемите бедствия.
Тези „четирима конници“ се вписват в кръга от проблеми, с които руската система на управление и лично Владимир Путин се сблъскват от години. Но дори и при тези обстоятелства, Кремъл упорито се придържа към демократичния обществен ред, избягвайки изкуството да се промъкне в тоталитаризма на 20 век. През всичките тези години смятахме московския режим за твърде жесток и авторитарен; сега стана ясно, че живеем в напълно различни реалности.
Вече много години руснаците в политиката и СМИ държат глуха отбрана. Западните СМИ, механизмите на меката сила, отделни политици и държавни чиновници, са свикнали да се отнасят към Русия като към удобен инструмет за повишаване на собствения си рейтинг и увеличавана на доходите си.
Иска или не иска, Русия отдавна играе ролята на враг. Наивно е да се счита, че Русия не забелязва това или не предприема контрамерки. Ето причината за това, че Кремъл се стреми към суверенно информационно пространство и отделя повишено внимание на социалните мрежи и контрапропагандата в държавните СМИ, твърдо контролира опозиционните структури и тяхното финансиране извън граница и се старае да не допуска намеса във вътрешните работи на държавата…
Политиката на САЩ и НАТО, насочена към стратегическото обкръжаване на Русия, към дестабилизацията на руската геополитическа обстановка (включително републиките от бившия СССР) и подкрепата, тайна или явна, на всякакви антируски сили, принуди Путин да разработи съответните политически мерки — до укрепване на армията и силите на сигурност, които доказаха своята успешност както в борбата с международния тероризъм, така и в «разумния» контрол над стихийните протести вътре в страната.
В Русия не виждаме нищо подобно нито на движението на жълтите жилетки във Франция, нито на последните протести, обхванали Америка.
Благодарение на неуморните усилия на Запада, Русия се подготви много по-добре от много други по отношение на скъсването на икономическите връзки. Това е така, защото част от проблемите, които току-що срещнахме на Запад, Русия вече преодоля поради икономическите санкции — те действат от 2014 г.
Точно тогава Владимир Путин пое дългосрочен курс към икономическа независимост на Русия — доколкото е възможно — от хранителните продукти, до суровините и компонентите. Правителството затегна икономическото регулиране и премина към по-социално ориентирана политика за решаване на най-належащите проблеми, които поразиха обикновените граждани поради санкциите.
Разпадането на Съветския съюз, последиците от това и как западните държави се отнасяха към Русия, научиха режима на Путин да живее в състояние на постоянен катаклизъм. Той напипа инструментите за контрол над хаоса — а това е горивото на нашето съвремие — като цяло запази демократичните принципи на обществения живот.
През последните 30 години никоя западна държава не е преживявала това.
Освен това няма съмнение, че именно нарастващият натиск върху Русия я тласна към конституционна реформа — Путин я обяви малко преди пика на пандемията от коронавирус и скоро тя ще започне веднага щом ситуацията бъде решена.
Путин нарече 1 юли „много подходящ“ ден за общонародното гласуване на промените в конституцията — а това е смело начало на процеса на трансформация, въпреки всички трудности в настоящия момент.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.fort-russ.com/2020/06/when-putin-is-the-hope-of-democracy/