С действията си в Източното Средиземноморие Турция на президента Реджеп Ердоган заприлича на регионален ганстер, който иска да се докопа до принадлежащи на други благини на всяка цена — в случая чрез нарушаване на межданродното право и ред. Без да му мигне окото, Ердоган нагази в последните години в изключителната икономическа зона на Кипър, където най-своеволно прави сондажи за добив на газ.
Сега става ясно, че напира да направи същото и край гръцки остров. Обяснимо е Атина да свири сбор на армията си, за да защити суверенитета си в случай на нужда. Енергийната алчност на Ердоган е толкова голяма, едва ли не ненаситна, че той изправя двете уж съюзни натовски държави до ръба на военен конфликт.
Впрочем, заради тази алчност той въвлече Турция във вътрешния конфликт в Либия на страната на действащото в Триполи Правителство на националното съгласие (ПНС), макар че зад това правителство начело с Файез Сарадж стоят местни ислямисти. Но пък Сарадж явно му е обещал либийските права върху средиземноморските залежи на газ и нефт, с които Ердоган лелее мечтата да се превърне в енергиен султан на Източното Средиземноморие.
Ердоганова Турция не изпитва нито газов, нито петролен глад, за да събуди разбиране у страничния наблюдател. Напротив, тя има достатъчно енергосуровини за динамично развитие на икономиката си, а и се е превърнала в регионална гара разпределителна на газ.
Но това явно е недостатъчно.
Ердоган има щения и за геополитически султан. За това говорят действията му в Сирия, където просто окупира част от територията и се готви да дърпа конците не само на нея, но по възможност и на цялата страна. Най-вероятно същото ще стори и с Либия, която може да му гарантира влияние и в цяла Северна Африка — нищо, че там не желаят султан гангстер.
Ердоган е станал нагъл и прилича на човек, комуто е позволено едва ли не всичко. Защото това наистина му се позволява от Запада, който иначе се бие в гърдите, че е незаменим закрилник на международното право и ред.
Автор: Юри Михалков
Дума