Латвийските чиновници се опитват да демонстрират, че нямат интерес да си сътрудничат с Русия, но фактите говорят за обратното.
На фона на това, че се съкрати транзитът от Русия, латвийските пристанища бяха принудени отчаяно да се борят за остатъците от товаропотока. Вентспилското пристанище съкрати натоварването си с 41%, пристанището в Рига – с 25,2%, Лиепайското пристанище — с 22.7 %.
Представителят на Лиепайската икономическа зона Улдис Хмиелевскис сподели, че се е наложило пристанището да привлича нови товари заради «неголемия спад» в периода от януари до април 2020 година. Той обясни това със съкращаване на транспортирането на антрацит. Освен това, компанията «Liepaja Bulk Terminal», занимаваща се с транспортирането на зърно, за първите четири месеца на тази година е обработила 4.8 % по-малко товари, отколото година по-рано.
Терминалът се сблъска с проблеми, след като Русия въведе квоти за експорта на зърно, обяснява членът на Liepaja Bulk Terminal Юрий Матвеев. Лиепайското пристанище разчита да запази за себе си транспортирането на руското зърно, защото за целта е построена необходимата инфраструктура. Независимо от това, конкуренцията с другите пристанище се засилва.
«За нас са по-важни транзитните товари от Русия, защото в Латвия съществува сериозна конкуренция», споделя Матвеев. — В Рига със зърно се занимават около 10 терминала, при нас в Лиепая — само три. В Рига има повече възможности, тя географски е по-близо до която и да е точка, а тези 200 км до Лиепая се отразяват върху цената. Разбира се, че ни е трудно да удържим позициите си».