1 юни 2020-Нюз Фронт.
Светлия лик на американската демокрация е обхванато от пламъците на отдавна назряващ протест.Декорите, показващи страната на свободата, изгоряха.
Сега през дима на пламтящи автомобили може да се види гротескна полицейска държава, апогей на неравенството и други тенденции, с които Вашингтон демонстративно се бори в чужбина.
Огънят на революцията обхвана десетки американски градове. Кой би си помислил, че трагичната смърт на Джордж Флойд ще доведе до безредици от национален мащаб, още повече, че той не е далеч първия афроамериканец, станал жертва на полицейски произвол. Няма и да е последният, въпреки случващото се, но повече за това по-късно.
Сега нека обърнем внимание на това колко подозрително американските протести напомнят на типичните цветни революции. Онези същите цветни революции, които се разгръщаха в различни държави при съдействието на американски политици, проамерикански организации и не на последно място -с американски пари. Да вземем например, безредиците в Хонконг.
Съвсем наскоро официалните представители на Вашингтон критикуваха китайските власти за насилственото разпръскване на «мирни протестиращи». Сега можем да гледаме видеоклипове, снимани в градовете на САЩ, и показващи прелестите на работата и действията на «най-демократичните» правоохранители в света. Прекрасен пример за това е полицейска кола, която се вряза в тълпа американци в Бруклин.
Дали това не е все пак карма, или друг вид изпратена справливост свише?
Уви, всичко е много по-прозаично, и затова е още по-отвратително.
Протестите около убийството на Джордж Флойд ни показват колко подли могат да бъдат американските управляващи елити. За да постигнат целите си, те са готови да подпалят собствената си страна.
Следователно, ако ви се струва, че в американските бунтове има нещо от украинския Евромайдан, тогава това изобщо не ви се струва.
В тези събития обаче има както прилики, така и разлики.
Например, и Майдана,и протестите в САЩ бяха наделени от авторите им с така наречената «сакрална жертва».
В първия случай, на Майда, това беше така наречената «небесна стотица ( «небесная сотня)» — радикали, които станаха жертва на собствените си «господари». Докато някои бяха примамвани на протестите с пари, други бяха подготвяни към реализацията на плана «ускорена капитулация» на правителството.
Именно кървавите събития от 20 февруари 2014 година, когато група снайперисти започнаха прословутите разстрели, станаха преломен момент на Евромайдан.
Не е сложно да се досетим, че в случая със САЩ, сакралната жертва се оказа Флойд.
Историята на неговата смърт можеше да бъде една от многото.
В крайна сметка Бреон Тейлър, афро-американката, която също беше застреляна от полицията, нахлула в дома й без предупреждение, а едва по-късно, поствафактум свързаха името й с протестите. И което е не маловажно, инцидентът се случва на 13 март.
Може да изглежда, че има разлика между Флойд и „Небесната стотица“, защото смъртта на първия беше началото на протестите, а азстрелите в Киев завършиха преврата. Факт е, че и двете свещени жертви са катализатори, които бяха задействани в момента на пика на напрежението.
Американското общество, изтощено от коронавирус, карантината, безработицата, глада и безхаберието на властите по отношение на американското общество се нуждаеше само от искра.
Тази искра се оказа Флойд. И тя можеше да бъде загасена, но чиновниците отказаха да повдигнат обвинения на убиеца- полицай, а след това, когато вече избухнаха безредиците, на практика бездействаха и силовите структури.
Протестиращите дори получиха разрешение да изгорят полицейски участък в Минеаполис! А след това всичко тръгна по най-добрите традиции на цветните революции: коктейли Молотов, погроми, сблъсъци с полицията и сълзотворен газ.
Народния гняв се насочваше през социалните мрежи, където се публикуваше цялата необходима информация.
Тук също се проявяват особеностите на американската революция.
Така архитектите и спонсорите на протестите се намират вътре в страната и тяхното предназначение е само повърхностно съобразено със стандартите на държавните преврати. Вижте как Джо Байдън,т кандидат за президент на демократите, отчаяно се впи със старческите си пръсти в случая с убийството на Флойд, и това не е просто така.
„Дойде време да погледнем сериозно в неприятната истина. Време е да се справим открито с дълбока, открита рана по тялото на страната ни. Имаме нужда от справедливост в случая на Джордж Флойд “, говореше Байдън.
Показната анти-расистка кампания е отличен начин за нанасяне на удар по рейтингите на Доналд Тръмп точно преди изборите. Тази тема е много по-удобна и гъвкава от темата за корона- кризата.
Може колкото искат да тровят Тръмп за грешките му в борбата с епидемията и нейните последствия, но къде са гаранциите, че демократите ще се справят по-добре?
Коронавирусът е непредсказуем, но пък винаги може ефективно, да бъдат изгонени няколко ченгета-расисти от отдела.
Ето защо американските елити не крият и дори демонстрират как силите за сигурност разпръскват протестиращите. Не притеснява никого, че методите, заради които Вашингтон остро критикува своите „недемократични“ опоненти, са пуснати в ход. Къде по-важно е обаче, целия ужас да бъде свързан с Тръмп.
И тук стигаме до главния въпрос: какво ще се промени, ако в Белия дом влезе демократ? Правилният отговор е: нищо! Дали ще спечели Тръмп или Байдън — няма значение.
В това, което се случва, се чете натрапван лозунг: „Изберете демократите и всичко ще стане по-добре“. Само, че това е илюзия. Илюзията за промяна на властта. Илюзията, създадена от двете партии, управляващи почти 200 години, както и от финансовия елит, който стои зад „избраните“ служители.
Колкото и да съжаляваме онези, които искрено вярват в успеха на протестите, резултатът вече е предопределен.
Урокът няма да бъде научен, защото пред нас е типична съдна нощ.
Колко морал би могъл да бъде извлечен от едноименния филм? Едно беше ясно: докато бедните се колят и избиват един друг безнаказано, богатите се заключват в резиденциите си и наблюдават от там, пиейки скъпо вино.
Същото се случва и сега в САЩ, макар и с леки изменения в реалността.
Елитите провокираха хората да рушат и опожаряват собствените си градове. Не заради равенството, а заради евтино самозаблуждение.
Съединените щати са толкова свободна страна, че там може да бъде изгорен дори полицейски участък.
Звучи интригуващо. Вярно, никой не взема предвид, че не всички републиканци или Тръмп лично ще плащат за всичко унищожено, а данъкоплатците. В същото време служители и изпълнители ще капитализират част от средствата за лични нужди, докато възстановяват пейзажа и декорите на свободната държава.
Евгений Гаман специално за News Front.
Превод: Ася Иванова-Зуан
Българска редакция News Front.