Свръхзвукова скорост, фугасна или ядрена бойна глава, абсолютно непредсказуем път на полата — съветските и руските противокорабни ракети се считат за най-добрите в света. Те са разработени от средата на миналия век и многократно се модернизират. Днес няколко типа подобни системи са базирани на кораби, подводници, самолети, дори точно на брега. На какво са способни „убийците на самолетоносачи“?
Съвременната противокорабна ракета не е просто снаряд с двигател и бойна глава, а елемент от сложен комплекс — носител, системи за откриване и насочване към целите…. Всяка крилата «пура» има свой собствен мозък — бордова система за управление, която им казва какво да правят в един или друг момент.
„Когато се стреля, трябва сериозно да се обмисли височината и скоростта на полета“, казва бившия командващ Северния флот на Русия, адмирал Вячеслав Попов.
Принципът «по-рано видях, по-рано поразих» тук работи както никъде другаде.
Според бившия военачалник, в началото противокорабните ракети летели на същата височина, но ги научили да свалят системите за противовъздушна отбрана и усложнили траекторията им: излитат, после се спускат и се движат на няколко метра над водата.
Радарите откривали ракетите само, когато почти плътно се приближавали към кораба — когато вече е късно да бъдат свалени.
Ярък пример е съветският комплекс «Гранит», наречен «убиец на самолетоносачи». Приет е а въоръжение през 1983 г. и е поставен както на подводници, така и на надводни кораби.
Ракетите «Гранит» си взаимодействат помежду си. Едната се издига на няколко километра, установява и насочва към целта, предава информацията на другите, които летят по-ниско, криейки се от ПВО. Ако противникът прихване и унищожи първата ракета, мястото й автоматично се заема от дубльора.
„Комплексът е програмиран по такъв начин, че тези, които летят първи, изчакват останалите и всички се подреждат в определена система. Доста е трудно да се ударят всички, почти е невъзможно“, обяснява Попов.
В бордовата изчислителна система на «Гранит» са заложена характеристиките на вражеските кораби, така че ракетите самостоятелно определят основната цел и я атакуват.
След унищожаването на флагмана останалиите «Гранит»-и довършват другите вражески кораби.
Петя Паликрушева