Вестникът пише за испанския учен Кахал, който прави теоретичното откритие на принципа на ваксината още през 1885 г. Славата на откритието обаче заминава при учените от САЩ, които били една година зад него. Днес испанците търсят причините за несправедливостта. Има две от тях. Работата на Кахал не е била приложена на практика и е публикувана на непрестижния тогава испански език.
Превод от El País (Испания):
В началото на 1885 г. имало само една ваксина срещу едрата шарка. Тя била разработена на базата на вируса на едрата шарка. В резултат на заболяването по кожата на кравите се появявали мехури с гной. Трудно ни е да си представим тогавашната смъртност.
Продължителността на живота в Испания била по-малко от 35 години. В спомените си Сантяго Рамон и Кахал (Santiago Ramón y Cajal) разказва, че през 1885 г. във Валенсия, където работи като професор по обща анатомия, започнала епидемията от холера.
„Болниците бяха претъпкани и поради високата смъртност населението живееше в страх“, спомня си Кахал.
Опитните лекари предписвали доста приятния, но безполезен «Sydenham Laudanum», състоящ се от вино, опиум, шафран, карамфил и канела. Младите лекари препоръчвали вряща вода преди употреба — дори този прост метод за хигиена бил непознат за мнозина.
Година преди тези събития германският учен Робърт Кох (Robert Koch) казва, че холерата, един от основните симптоми на която е диарията и която може да убие човек само за няколко часа, се причинява микроб — и това било откритие.
Както самият Кахал пише, на 33-годишна възраст той предложил решение — „химическа ваксина“.
В понеделник, 25 май, Министерството на науката, Институтът Сервантес и Висшият съвет за научни изследвания на Испания почетоха Кахал, като поставиха в хранилището на Института Сервантес златния медал на носителя на Нобеловата награда за медицина. Ученият е удостоен с тази награда през 1906 г., след като открива „телеграфните линии на нашето мислене“, а именно невронните връзки в човешкия мозък. Въпреки това Рикардо Мартинес, директор на Института Кахал, член на Висшия съвет за научни изследвания, припомня един от малко известните аспекти от дейността на бащата на невробиологията:
„Той беше първопроходецът на ваксинацията.“
През юни 1885 г. властите официално обявили епидемия от холера в Мадрид, а търговците организирали демонстрации с искане превантивните мерки да не навредят на тяхната работа. Вестник El Siglo Futuro, придържащ се към ултраконсервативни възгледи, след това описва почти век и половина по-късно, правителствените решения като „епидемичен тероризъм“.
Валенсия се превърнала в епицентър на световните научни изследвания. Младият каталунски лекар Хайме Феран пристигнал в града с експериментална ваксина срещу холера. Това била подкожна инжекция с малки дози микроби. По това време изследователят вече бил тествал ваксината върху себе си и децата си. Учени и журналисти от цял свят пътували до Валенсия, за да оценят ефективността на новата ваксина.
Скоро Феран ваксинирал 30 хиляди души. В резултат възникнал спор между онези, които подкрепяли експерименталната ваксинация, и онези, които били много критични към факта, че лекарят пази изследванията си в тайна.
Кахал, с когото се консултирали властите в Сарагоса, подготвил спешен доклад за ваксината на Феран, който предизвикал разгорещени дискусии.
В него той се усъмнил в ефективността на ваксината. Вместо живи микроби, Кахал предложил да се използва ваксина от микроби, които са причинили холера, но които са умрели под въздействието на високата температура.
През септември 1885 г. той публикувал идеите си и доказателства, подкрепени от експеримент с животни. Това бил нов вид ваксина, която днес се нарича мъртва или инактивирана. Ваксините срещу covid-19 от този вид вече се тестват при хора.
Въпреки това, всички почести за това откритие отишли при американските бактериолози Даниел Салмон и Теобалд Смит, които публикували независимо проучване със същите открития през 1886 година.
Освен това родът на ентеробактериите Salmonella впоследствие бил кръстен на Салмон.
„Докладът на Кахал беше на испански, така че никой не го четеше. Публикацията на американците беше на английски, така че беше широко разпространена“, казва Хуан Андрес де Карлос, член на Висшия съвет за научни изследвания, отговорен за наследството на Кахал.
„Кахал лансира предложение, което в крайна сметка нямаше практическа употреба, докато Феран наистина до известна степен помогна за спиране на епидемията от холера през 1885 г.“, казва специалистът по история на ваксинологията от Университета в Аликанте Жозе Тюелс.
В понеделник, 25 май, министър Педро Дюке припомни, че самият Кахал съжалява, че първите му изследвания са останали незабелязани.
„Всички признаваха, че в Испания може да се появи блестящ артист, някакъв нахален поет или гримасничещи танцьори от двата пола. Но идеята, че гениален учен би могъл да се появи в Испания, се считаше просто за нелепа», пише Кахал в своите мемоари «Мемоари от моя живот»(1917 г.).
«Считаше се, че испанският е език, който мъдреците не говорят.»
Петя Паликрушева
Източник: https://elpais.com/ciencia/2020-05-25/el-ano-en-que-cajal-invento-una-vacuna-y-no-se-entero-nadie-porque-lo-anuncio-en-espanol.html