Владимир Путин по време на съвещанието за наводненията и пожарите в Русия, което се проведе дистанционно, не сдържа емоциите си и рязко хвърли химикалката, която въртеше в ръцете върху бюрото си. Ставаше въпрос за ситуация, при която хората губят домовете си или животът им е в опасност. След това президентът даде думата на главата на Министерството на извънредните ситуации Зиничев, предшествайки това с думите „Да започнем работа“.
Забележете, Владимир Путин изключително рядко проявява гняв толкова открито. А гласът му в никакъв случай не е генералски.
Сталин също никога не е крещял и не е тропал с крак. Но си струва да си спомним привидно мекия му и тих, леко бавен глас с характерния акцент:
„Кажете ни, другарю Берия, не се ли заседяха твърде дълго на меките кресла, на предадоха ли делото на пролетариата?“.
И с многозначителен поглед, дори с леко примигване наблюдава събеседника си — така, че дори велики генерали се обливали със студена пот.
Така, очевидно, се случва и при управлението на Путин. Стига той внезапно да премине от шеги и закачки, които хората харасват, към поглед отдолу, към леко наклонена глава към рамото…
Вероятно точно по тази причина и го ненавиждат — вътре в Русия и външните й врагове.
Страхуват се от Путин. Като от напалм.
Страхуват се от превъзходството на ума му, от твърдостта и устойчивостта му, от железните му нерви, от ненадминото му постоянство в постигането на поставените цели.
Путин е държавник. А това изкарва извън нерви всички врагове на Русия — на единната и неделима Русия.
Спомнете си как цялата западна пропаганда крещеше против намесата във войната в Сирия, против създаването на нови оръжия, против изграждането на газопроводи и нефтопроводи, против укрепването на арктическите граници, против провеждането на Олимпиадата, футболното първенство, против нулирането на президентския мандат и промените в Конституцията, против петролната война и накрая, против коронавируса, предвкусвайки рухването на руското обществено здравеопазване и и лично на Путин.
Но: вижте колко методично, като не се поддава на провокации, обиди, измами, гнусни слухове, Путин си върши работата. Болшинството руснаци твърдят, че това са справедливи каузи.
Печели без гръмки викове «Ура».
Дори понякога се усмихва ласкаво на медиите. Когато е снизходителен към въпросите им или е доволен.
А след това внезапно си хвърли писалката!
Все едно изведнъж се сгромоляса светкавица — всички котки, които бъркаха в чуждата сметана, мигом се озоваха в храстите, мишките — в дупките, жабите — в блатото.
Спотайват се и чакат!
Дори спряха да дишат.
Дори медиите млъкнаха.
«О, майко мила, Путин си хвърли писалката»
Ми, сега?
Какво ли ще се случи?
Да не би да наближава новата 1937-а?
Болшинството руснаци са доволни, че враговете на Русия считат Путин за «тиранин».
Казват: нека се тресат от злоба, нека градят теории на конспирациите около хвърлената писалка, както и около чашата, от която Путин пие любимия си чай.
А какво ли означава малкото клонче от боровинки, намиращо се в джоба на сакото му?
Дори учени бяха замесени, за да обясняват какво ли е това чудотворно растение…
Болшинството руснаци одобряват този «тиранин» и тихичко или високо викат «Слава на Велика Русия».
И нека тези, които не са съгласни с това, се пукнат от яд.
Петя Паликрушева
