Из «Пространното житие на Климент Охридски» от Теофилакт Охридски за езика и етническата принадлежност на славянското население в Македония
XI-XII в.
4. Навярно вие искате да узнаете кои са тези светци? — Методия, който украсил Панонската епархия, като станал епископ на Моравия, и Кирил (Теофилакт говори за солунските братя Кирил и Методий), който бил велик в езическата философия, а още по-велик в християнската…
5. Понеже славянският или българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светците смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна на българите. Те тъгували, страдали и се отказвали от живота.
6. И така какво правят? Обърнали се към утешителя, чийто пръв дар са езиците и помощта на словото, и измолили от него благодатта да изнамерят азбуката, която съответства на грубостта на българския език, и да могат да преведат божествените писания на езика на народа. И наистина, като се предали на строг пост и продължителна молитва, на омаломощаване на тялото си и на съкрушаване и смиряване на душата си, те постигнали желаното…
7….След като получили този желан дар, те изнамерили славянската азбука, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си…
62….След това, като се посъветвал с по-разумните от своите приближени, които всички били разположени към Климент като към свой баща…той (цар Симеон) го назначил за епископ на Дрембица, или Велика, и така Климет станал пръв епископ на български език.
66…Той (Климент) съставил прости и ясни слова на всички празници, които не съдържат нищо дълбоко и мъдро, но които са понятни дори за най-простия българин. С тях хранил душите на по-простите българи…
67…По всякакъв начин той се стараел да премахне равнодушието на българите към божествените неща, да ги събира, привлечени от красотите на постройките (на храмовете) и особено да смекчава жестокостта, суровостта и грубосттта на техните сърца в богопознанието.
Петя Паликрушева
Източник: Ал. Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, С. 1966,с. 79, 81, 129, 133, 136, Оригиналът е на гръцки.
