Теофилакт Охридски съобщава как българите се настанили като жители на древна Македония
«…Когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели. Той като премина през реката, наричана Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от бога върху западните краища.
Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на слънцето, месечината и други звезди.
Имаше и такива, които принасяха жертва на кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите вместо техния творец.
И понеже покриха цялата илирска страна, старата Македония дори до града Солун и част от стара Тракия, именно около Боруй (Стара Загора), казвам и Филипопол, както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тази страна.
Те разместиха жителите на всяка част: жителите от ниските градове, преселваха в по-високите, а тия от последните — в по-ниските градове…».
Петя Паликрушева
Източник: Theophilacti Bulgarie arhiepiscopi Historia, op. cit., кол. 189. Оригиналът е на гръцки.