Авторът, журналист от вестник El Mundo в Москва, счита, че пандемията е била в полза на Кремъл. Демократичните страни показаха по-лоши резултати от Русия и Китай. ЕС прояви силно разединение, докато Москва и Пекин оказват на помощ не само една на друга, но и на западните страни. Всичко това ни позволява да говорим за „бавна глобализация“ и дори за постглобализация.
Видео: В епицентъра на пандемията. Руски вирусолози пристигат в помощ на Италия.
Превод от El Mundo (Испания):
Когато коронавирусът парализира света, глобализацията вече беше заплашена от търговската война между САЩ и Китай. Последиците от финансовата криза от края на 2000-те също се отрази: в продължение на няколко години притокът на чуждестранни инвестиции намаляваше и очакванията на гражданите в развитите страни не се оправдаха.
Европейският съюз, един от най-амбициозните проекти в света, беше отслабен заради Brexit. Но най-потискащото е, че в контекста на тази криза с коронавируса, либералните и демократичните държави не се показаха като по-добри от диктатурите или другите демокрации, по-склонни към авторитаризъм.
„Виждаме, че много полуавторитарни режими са изненадващо добри в справянето с пандемията. Китай беше епицентър, но мерките на неговото правителство бяха много по-ефективни от мерките на САЩ и много европейски държави.
Същото се случи в Сингапур, където режимът също е полуавторитарен”, обяснява Елиас Гоц, който през юни заедно с Камил Мерлен ще издаде книгата „Русия и въпросът за световния ред”.
„Това промени представата, че само либералните, икономически развитите демокрации могат да успеят“, добавя той.
Според някои проучвания на общественото мнение, които все още са начален стадий, той е прав.
Според проучването, проведено от Europinions, 53% от младите европейци се доверяват на авторитарните държави, а не на демокрациите не само по въпросите на здравеопазването, но и в борбата срещу климатичната криза. Проучването е проведено през март, когато милиони европейци вече бяха в карантина.
Очакванията не се оправдаха и свободата вече не се цени толкова високо. Ограниченията се превърнаха в инструмент за защита на населението. Точно това дълги години се опитват да постигнат в Москва, след като политиката на откритост и свобода достигна своя пик в Русия през 90-те години.
Тази седмица Путин каза, че „Русия не е просто страна, а наистина е отделна цивилизация“, бъдещето на която не може да бъде осигурено, ако не се заложи на „изкуствения интелект, генетиката, безпилотната техника и свръхзвуковите оръжия“.
Според него е необходимо да се обърне внимание на «постиженията на другите страни в областта на високите технологии, но е важно да не забравяме за собствената ни база».
А къде е американският съперник?
Въпреки че САЩ все още могат да приписват на себе си ролята на световен лидер, по време на пандемията се оказа, че са лидер с обратен знак. Съединените щати са едни от първите по брой заразени хора в световен мащаб. Американските управляващи кръгове продължават да отричат опасностите от вируса, докато неподготвеността на здравната система и дълбоките разделения в обществото стават все по-очевидни.
Победителите
Глобализацията, която непрекъснато е критикувана за генерирането на неравенство и рискове, се превърна в продукт, който беше най-труден за продажба на обществеността.
Капиталите продължиха да се движат свободно в свят, който с всяка година ставаше все по-малък. И това беше проблем: пътуваха не само пътешественици, но и коронавирусът заедно с тях. Оказа се, че стоките, необходими за спасяването на човешките животи, например маските, също са донесени отдалеч и това отне много време, за да се осигури достъпът на населението до тях при новите условия.
Моралът на тази басня е следният: светът се нуждае от по-прости вериги за доставки. Колкото по-малко самолети в небето, толкова по-висока е цената на транспортиране на стоките. Международната организация на труда предупреждава, че търговията ще намалее с една трета, а чуждестранните инвестиции — с 40%.
Пандемията засилва тенденцията към ренационализация на политиката и икономиката. Предприети са спешни мерки, на първо място, на национално ниво. Хората се обърнаха към централните правителства и поискаха решения. С всяка година контролът на централното правителство става все по-размит и сега изведнъж пред него се появи списък от отговорности, които трябва да изпълнява.
„Години наред експертите обсъждаха транснационалните заплахи като тероризъм или влошаването на околната среда и това обедини страните“, казва Гоц.
В този случай Русия беше държава, която можеше или не можеше да бъде поканена на подобни дискусии.
„Независимо от това, фактите, които видяхме в началото на пандемията, не бяха съвсем като сътрудничество в условията на глобалните проблеми. Държавите се игнорираха взаимно. Докато отношенията между Пекин и Вашингтон стават все по-напрегнати, Русия и Китай ще се сближават».
Москва винаги е предпочитала да говори лице в лице със страните от ЕС, изпитвайки недоверие към политическия съюз и близките отношения на ЕС със САЩ.
Сега Русия се изкушава постепенно да забрави за Запада, който вече не може да я научи на нищо.
„Основният геополитически проблем на Русия няма да бъде конфронтация с такъв противник като САЩ, а поддържането на равновесие в отношенията с партньора на име Китай“, казва Дмитрий Тренин.
Според Караганов и Суслов САЩ няма да могат да възстановят стратегическото превъзходство, така че «няма нужда да плашим Европа с руска сила, тя вече знае за нашите възможности».
Напротив, дойде време да се търсят заедно с бедстващите европейци „общи подходи за решаване на бъдещите проблеми със сигурността, включително пандемиите“.
Най-вероятно НАТО ще остане в кулоарите, тъй като тези нови предизвикателства „не засягат оста Изток-Запад, по която Северноатлантическият алианс все още е обсебен“.
На Русия, която спечели Втората световна война и загуби Студената война, вече е предоставена рядка възможност.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.elmundo.es/internacional/2020/05/24/5ec90e8ffc6c83367c8b461b.html