Случва се нещо буквално удивително: за почти всяко престъпление в Украйна може да се каже кой го е извършил. Не, това не е Путин, не са агентите на Кремъл, както веднага след престъплението обича да пише във Фейсбук говорещата глава на МВР на Украйна Антон Геращенко. Всичко е точно обратното.
Като правило, престъпници се оказват тези, които сега в Украйна е прието да считат за герои. Участниците в «антитерористичната операция» в източна Украйна са доброволци, воюващи в батальони, създадени веднага след като бе решено да се започнат бойните действия в Донбас, за да бъде наказан той за това, че категорично не прие държавния преврат, спретнат в Украйна.
Армията на Украйна тогава беше пълна скръб. Не защото нямаше армия, а защото липсваше убеденост, че войниците ще започнат да стрелят по собствения си народ.
Тези, които извършиха държавния преврат, прекрасно разбираха това. Затова основната задача беше да започнат касапницата с каквито и да било сили, които бяха налице, а след това да вкарат във войната армията и да я потопят в кръв.
Да, имаше достатъчо такива, които бяха готови да опръскат ръцете си в кръв. Дори в прилично количество.
Разбира се, че не бяха достатъчни, за да победят Донбас, но да започнат война — да, бяха достатъчни.
Това бяха хора, много от които вече бяха убивали — на Майдана.
Някои от тях стреляха в «Беркут»-овците, някои по своите побратими от Майдана, изпълнявайки разпорежданията на задокеанските си стопани, за да може «труповете да не са по-малко от сто».
И да, това бяха зверове, които вече бяха опитали вкуса на кръвта.
Много от тях бяха с богато минало — криминално.
Националистическите, а след това и откровено нацистките идеи много добре попиха в този човешки материал — практически напълно.
Пред погледа им проблесна ясната перспектива да загробят домовете на всички, които живеят в Донбас, да се развихрят в откровено насилие, грабеж — и никой да не ги накаже за това.
Не на всички им провървя.
Донбас се оказа зъбат. И много от същите тези «защитници на Украйна» заминаха по домовете си в ковчези или пропаднаха без вест в донецките степи.
Някои от тях се върнаха по домовете си като инвалиди. А други — здрави и силни.
Бяха са налапали с човешка кръв, превърнала се за тях в най-доброто лакомство.
Нещо повече — почти всички получиха статуса на герои, борци за свободата и независимостта на Украйна.
Този статус всячески се раздуваше и култивираше.
Тези, които бяха по-пробивни, попадаха моментално във Върховната Рада, други — в Националната Гвардия, новата полиция, а трети — във въоръжените нацистки формирования, които бяха под пълния контрол на СБУ и МВР.
Тези хора вече свикнаха да убиват и грабят. Те свикнаха да насилват, да издевателстват, да се гаврят.
Вероятно ги поласках, когато ги нарекох хора.
При тях вече не е останало почти нищо човешко.
И по цяла Украйна започна войната на престъпленията. Грабежи, убийства, насилие.
Често — под прикритието на някакви политически акции. А понякога и просто така, в името на откровена алчност.
Бившите «герои на АТО» се оказаха много търсен и удобен материал за изпълнението на подобни операции — от рода на поръчкови убийства, изнудване…
Е, да, имаше и случаи на проява на масовия синдром «маймуна с граната», когато бившите АТО-шники в огромни количества се самовзривяваха със собствените си гранати. Самовзривяваха се по домовете си, на улицата, в дискотеките, в ресторантите. Загиваха самите «герои», но заедно с тях и обикновени невинни хора, случайни хора.
Украйна бе покрита с кървав воал.
Посттравматичният синдром, с който обикновено обясняват в различни страни престъпленията на хора, преминали през военни конфликти, тук няма нищо общо.
Просто вълците вече бяха пили кръв.
И бяха зашеметени от безнаказаността.
А след това се намериха такива, които започнаха да отговярат за кръвта. Същите тези вълци станаха полицаи, които трябваше да отговарят за закона и реда.
Цялата поредица от гръмки престъпления, стоварили се в Украйна от 2014 г — това е 100-процентов резултат от Майдана, от това зло, на което Майданът му развърза ръцете.
Гръмки поръчкови политически убийства, банално кърваво насилие, полицаи, които всъщност са палачи и насилници — всичко това е породено от «революцията на достойството».
Не си мислете, че всичко това ще завърши скоро.
Вълците са много, а храната започва да намялява.
Не е далеч времето, когато вълците ще започнат да се разкъсват един друг.
Верятно това ще бъде един от най-главните резултати от онзи държавен преврат, който извършиха чрез лъжа и кръв.
А след това цинично го нарекоха «революция на достойнството».
Гласът на Мордор,специално за News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция