Германският режисьор Александър Клюге издаде книга, в която изповядва любовта си към Русия, нейния народ и култура. В интервю за Berliner Zeitung той разказва как за пръв път е видял руснаци през 1945 г., говори за специалната „светлина“, която отличава Русия от Германия, и за много друго.
Превод от Berliner Zeitung (Германия):
Режисьорът Александър Клюге казва, че Русия не може да бъде разбрана, ако се гледа на нея с „погледа на ловец към плячка“. Към големия съсед на изток трябва да се отнасяме с уважение.
В наскоро издадената си книга „Контейнерът Русия“ 88-годишният режисьор Александър Клюге се опита да се сближи с Русия, митичната „сърцевина“ на света.
През 1945 г. сестра ми беше на пет години, аз бях на тринайсет. Живeeхме в Халберщад, когато пристигнаха руснаците. По-късно се преместих в Берлин, тя остана. Затова тя научи руски. В един момент тя имаше за приятел руснак.
Той винаги повтаряше, казваше ми, че ние немците не трябва да се занимаваме само със самолюбуването си.
Трябва да открием онази непозната страна на изток. Като дете се интересувах от Дивия Запад.
Като възрастен се интересувам от Дивия Изток.
Русия е държавата на особеностите. Познавам Русия от оперите на Мусоргски, Чайковски и Шостакович. Веднъж бях в Москва на филмов фестивал и снимах 14 дни в Русия. Това ми е интересно, защото научаваме много за Германия, когато гледаме Русия. Ако искате да разкажете нещо за вашата страна, трябва да я сравните с нечия друга.
Не можем да завладеем Русия.
Всичко, от което се нуждаете, е само карта на света в мащаб 1: 1, за да разберете това.
В Русия не можете да постигнете нищо, ако я гледате с погледа «на ловец към плячка“ — орел, който гледа отгоре надолу.
Всички завоеватели си отидоха от Русия без нищо.
В библиотеката на баща ми имаше огромен 2-томник за поражението на Наполеон.
Наполеон винаги е смятал, че трябва само да върви само напред, от Париж до Москва. Като по алея. Но това не сработи.
И немците смятаха, че могат да постигнат всичките си далечни цели.
Но хаотичността сломи волята. Хитлеристка Германия се нуждаеше от обект за завземане — Москва.
Но Русия е много повече от Москва.
Не можешете въобще да разсъжданате трезво за Русия, ако не вземате предвид огромната й територия. И духа й.
В Халберщад беше ясно видимо как съюзниците се различават един от друг.
Американците пристигнаха в джипове и ни донесоха бонбони.
Британците бяха затворени и алчни.
Руснаците дойдоха пеша и с гръмки песни.
Това ни плашеше.
Руснаците бяха различни. Останалите търсеха най-красивите вили за живеене. А руснаците конфискуваха една голяма жилищна сграда и я боядисаха в червено.
Отношението ми се промени след първите преки контакти.
Руснаците не ни сториха нищо лошо.
Баща ми беше лекар и помогна за раждането на двете деца на съветски командир. За това той получи пържено агнешко месо и много водка. По-късно срещнах руснаци в Берлин.
Французите имаха разнообразни вариетета, британците имаха клубове, американците имаха автомобили, а руснаците имаха кина и държавни опери.
Веднъж Георг Базелиц каза, перифразирайки Мусоргски:
„Всички души на Русия теглят от корените към небето».
А Мусоргски казва, че човек не може да остане човек, ако живее само за хляба и месото.
Социализмът в Русия доведе до мащаби резултати.
Когато товарни камиони с крушки пристигнаха в Сибир, нощите светнаха, децата и възрастните започнаха да се учат да четат.
Това беше решаващ етап в ликвидирането на неграмотността.
Това е Русия — митичната „сърцевина“ на света.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.berliner-zeitung.de/politik-gesellschaft/alexander-kluge-russland-muss-man-immer-mit-sie-anreden-li.84036
