Македонските историчари се опитват да оборят неоспорими факти и са заложили капани в документите. Това е позицията на историка проф. Николай Овчаров във връзка с прекъснатите на практика разговори на ниво комисия между българските и македонските учени, но подновените реплики на политическо ниво.
Според Овчаров споровете за македонския език и история могат да се решат «со кротце, со благо и со малко кютек«, както казва Андрей Ляпчев.
Овчаров е категоричен, че в исторически план македонски език няма, такъв език се създава изкуствено след 1944 г., а за македонска държава може да се говори отново след 1944 г. Историкът даде и примери.
«Първо българите трябва да знаят. За далечната история от 11 век няма какво да говорим, но има примери от 19 в., когато се формират нациите. Кирил Пейчинович и Йоаким Кърчовски на титулните страници на книгите си са отбелязали, че са написани на «препростейши български език от Долна Мизия. Братя Миладинови са отбелязали, че са събирали български песни.»
«Всички тези доказателства не могат да бъдат оборени», каза Овчаров и допълни: Самуил е български цар, но е македонец. Същото важи за възрожденците та чак до 20 в.
А в историята има и добри примери като Австрия и Германия — никой не спори, че във Виена се говори немски език.
Според историка самата комисия е ялово родена.
«Гоце Делчев беше голямото препъване в работата на комисията. За Коминтерна и създаването на самата македонскадържава даже не сме говорили», заяви Овчаров, според когото трудно могат да бъдат решени тези спорове.
По думите му македонската страна използва комисията по-скоро за тупкане на топката и ако може докато това се случва да влязат в ЕС.
Според Овчаров това няма как да се случи и това е ясно заявено, включително и от Европейската комисия.