«Една гледна точка за 9 май 1945 година. След 75 години. В началото на Втората световна война има само три социалистически страни: СССР, Монголия и Тувинската народна република, която през войната става част от СССР. Германия като капиталистическа държава води империалистическа война срещу СССР, който строи социализъм. Германия срещу останалите капиталистически страни води война за преразпределение на колониалното им наследство. Много важна разлика.
Капитулацията на Германия е подписана от четири държави: СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Три капиталистически и една социалистическа.
Две от тези държави през 1945 г. са колониални.
След войната те водят колониални войни във Виетнам, Алжир и др. Със същите методи, с които нацистите водят Втората световна война. Че даже и с тяхна помощ. Т
ези четири държави не могат да се приравнят по икономически, политически и социален строй!
До Втората световна война СССР не е признат от редица държави. След 1945 г. СССР е признат от всички, включително и като глобален фактор.
САЩ с Бретънудските съглашения и с помощта на ФРС налагат контрол над финансовата система на всички капиталистически страни. СССР е неприятно изключение за транснационалния капитал. Транснационалният капитал се сблъсква с непроницаема бариера пред границите на най-богатата на природни ресурси държава.
Не може да я експлоатира.
Дава лош пример със това, че гради алтернативен политико-икономически строй.
Веднага след Втората световна война Западът обявява война на СССР.
Първо, по предложение на британците се прави опит да се пренасочат остатъците от вермахта срещу СССР.
И всички западни сили заедно да настъпят срещу Москва. Тази планирана, но неосъществена военна операция е била наречена „Немислимото“.
Не се получава. СССР бързо се сдобива с атомно оръжие. Москва вижда бъдещето на Европа в плавното прилагане на „австрийската формула“ и „финландския подход“.
Сталин след 1945 г. по отношение на България изрича една малко известна фраза: „България може да бъде демокрация и като монархия“.
Но избухва корейската война, която е пряка заплаха за СССР.
В резултат на това СССР започва да налага в Източна Европа съветската система, като начин да изгради своя защитна „буферна зона“.
Поради невъзможността на транснационалният капитал да експлоатира СССР и неговите природни ресурси, Кремъл е демонизиран и срещу него се води Студена война /хибридна война/.
След предателството на съветската комунистическа номенклатура, най-вече в лицето на Андропов и Горбачов, са предадени на Уолстрийт и Сити страните от Източна Европа и СССР.
Предателството е от страна на Политбюро на КПСС. Комунистическата върхушка в Източна Европа тръгна след Горбачов и неговото „ново мислене“. По този начин транснационалният капитал завладя икономиките на страните от Източна Европа и тази на Русия.
И всички те се превърнаха в криптоколонии на Уолстрийт и Сити.
След Втората световна война в Китай ситуацията е аналогична. Поднебесната също е превърната в криптоколония на транснационалния капитал. Въпреки етикета, че страната е „комунистическа“. Това става неприлично явно по времето на Ху Дзинтао.
След появата на Путин руснаците с много усилия се опитват да превърнат отново своята държава в суверенна.
Да излязат от унизителната ситуация на криптоколония.
През 2012 г. на мястото на Ху Дзинтао идва Си Дзинпин.
Китайците също започват да полагат усилия да излязат от ситуацията на криптоколония. Руснаци и китайци работят съвместно за да изхвърлят щатския долар като световна резервна валута и да скъсат пъпната връв между своите централни банки и ФРС.
Това е причината за огромния сблъсък между Вашингтон и Москва, между Вашингтон и Пекин. Това е причината да се търси нов прочит на Втората световна война и постоянно да се разрушават паметници на червеноармейците в Европа.
С присъствието на монументите се напомня на народите, че има и алтернативен на капитализма строй.
Който се различава коренно със своята политическа, икономическа и социална проекция. Това е».
Боян Чуков