Островът на смъртта: Концентрационният лагер на белогвардейците и западните интервенти

Бих искала да обърна внимание на факта, че политическите репресии през ХХ век на територията на Карелия започват през годините на гражданската война и военната интервенция, а първите им жертви стават привържениците на Съветската власт.

Според далеч не  пълните оценки на изследователите на гражданската война в Севера на Русия, около 52 хиляди души, тоест до 11% от цялото население на региона, са преминали през затворите, концентрационните лагери и каторгите на белогвардейците и интервентите.

Това се потвърждава от публикувани архивни документи, многобройни спомени на участниците в събитията, паметници и възпоменателни знаци, поставени на мястото на смъртта на привържениците на Съветската власт на територията на Карелия.

Разстреляни са хиляди комунисти, учители, дори малолетни деца.

Само един пример: 286 комунисти, учители, селяни от Олонецк, в това число малолетни деца — са разстреляни от белогвардейците.

Най-яркият пример, за който малко хора знаят, е лагерът в Соловки — създаден от белогвардейците.

На 3 февруари 1919 г. правителството на Милер-Чайковски, което подкрепя „Западните демокрации“, постановява указ, според който гражданите „чието присъствие е вредно … могат да бъдат обект на арест и извънсъдебно извеждане в местата, посочени в параграф 4“.

Посоченият параграф гласи „Соловецкият манастир е назначен за място на експулсиране“.

Както пише историкът П. А. Голуб, „лидерите на белия режим на север, вече в изгнание, не се умориха да обвиняват болшевиките за връзката на контрареволюционерите със Соловки. Но в същото време те единодушно демонстрират провал на паметта си, а именно: именно те проправиха пътя към Соловки.»

Защото сред репресираните през 37-та година има много хора, които през годините на гражданската война сами са участвали в терора срещу цивилното население. Класически пример са офицерите от армията на Петлюра, които бяха разстреляни в Сандармох, които сега са просто „убитите синове на Украйна“.

Но точно те (разстреляните) убиха в резултат на пограмите на Петлюра от 50 до 200 хиляди евреи.

Нима можете да забравите за тях?

А в съседна Финландия през 1918 г. около 20 хиляди души комунисти са разстреляни в лагерите на белогвардейците.

И за тях ли ще забравите?

На 23 август 1918 г. на остров Мудюг е създаден концентрационен лагер — отначало като лагер за военнопленници, от 2 юни 1919 г. е използван като затвор за принудителен труд. Заради това Мудюг получи прозвището «остров на смъртта».

Един от първите попаднали там e заместник-председателят на Архангелския съвет на работничестите и войнишките депутати А. Гуляев. На третия ден от престоя си в наказателната килия той вече не може да се движи и да стои на краката си.

Бившият затворник на затвора в Мудюг Павел Петрович Расказов пише:

«Представата за Мудюг е неразривно свързана с представите за най-висше страдание, за най-висшата човешка жестокост и неизбежността на болезнената смърт. Който е попаднал на Мудюг, е жив труп, няма да се върне към живота.»

„Хората, наречени военнопленници, бяха доведени до крайност от глада: хвърляха се като гладни кучета към костите на остатъците от храната на администрацията на затвора, знаейки, че ще получат удар с прикладите, а след това и карцер.

Организмът на заточените бе доведен до такъв краен предел, че те падаха от всяко нищожно подухване на вятъра, което от надзирателите се смяташе за симулация и отново започваха побои….

От затворниците в Мудюг над 50 процента загубиха живота си, много полудяха …»(От изявление на Архангелския съвет на профсъюзите, август 1919 г. .)

Мудюгският концентрационен лагер е създаден от представителите на чуждестранната военна интервенция в северната част на Русия на остров Мудюг на 23 август 1918 г. като лагер за военнопленници.

След антиболшевишкия преврат в Архангелск и десанта на Антантата, отделът за контраразузнаване на щаба на Съюзническите сили и службата за военна регистрация в щаба на командващия руските войски от Северния регион организира издирване на водачи и служители на Съветските институции, комунисти, членове на комитетите по бедността, командири и бойци от Червената армия.

Задържаните са отведени в затвора в Архангелск и други места за временно задържане. Като мярка за наказание се използвал разстрелът или изпращането на каторжен труд.

Видни представители на съветския режим, попаднали в ръцете на белите, били считани от тях за заложници.

Още на 13 август 1918 г. ръководството на Северната област изпраща радиограма в Москва до Съвета на народните комисари, че ако бъдат предприети репресивни мерки срещу антиболшевишките дейци от страна на Съветска Русия, подобна мярка незабавно ще застигне арестуваните в Архангелск и Мурманск болшевики. Това изявление било публикувано в местните вестници.

В резултат на нечовешките условия в лагера последвала епидемия от тиф.

А в резултат на това на 1 септември 1919 г. в Архангелск последвала масова политическа стачка.

Новият началник на лагера бил И. Судаков, отличаващ се с изключителна жестокост към затворниците. Затворник П. П. Разказов описва как Судаков посрещал тези, които пристигнали в концентрационния лагер:

„Така ще ви дера, мръсни болшевики, че месото ви ще хвърчи на парчета. Имам такава сила, мога да застрелям всеки от вас и като куче да го хвърля в гората.»

Капитан Прокофиев, който подобно на Судаков се отличавал със садистични наклонности, бил назначен за комендант на острова.

В резултат на непоносимия режим на изтезания, установен на острова, на 15 септември 1919 г. в лагера избухва въстание. При отсъствието на коменданта на лагера, затворниците частично обезоръжили охраната и се опитали да завземат комендатурата, но били отблъснати с огън.

53 души успели да пробият бодливата тел и под картечен обстрел от фара на Черната кула достигнали брега на Сухото море (протока, разделящ острова от континенталната част), където взели рибарски лодки и избягали към континенталната част.

След това бегълците се разделени на две групи: едната тръгнала към Архангелск и загинала, втората група от 32 души се тръгнала към Пинега и след 300 километра стигнала до местоположението на Червените войски.

По време на потушаването на въстанието били убити стотици, на следващия ден разстрелите продължили от военно-полеви съд.

Веднага след това лагерът бил прехвърлен в Йоканга (Колския полуостров) на територията на бившата военноморска база (ликвидиран е през февруари 1920 г.).

На 12 август 1928 г. на остров Мудюг е открит паметник на жертвите на интервенцията и белия терор с височина 17,5 метра.

Петя Паликрушева