Трансатлантическите отношения не са добре. Докато враждебността на Тръмп към Европейския съюз е важен фактор, той не е единственият или дори не е и най-важният. За дългосрочното оцеляване на партньорството, това, което се случва в Европа, има значение поне толкова, колкото и резултатът от изборите през ноември в САЩ, пише The American Interest.
Разбира се, партньорството не е жизнеспособно, ако Вашингтон откаже да приеме очевидното: Тъй като европейците са ангажирани с европейския проект, всеки намек на администрацията на САЩ да игнорира или подкопае това ще бъде посрещнато с недоверие от другата страна на Атлантическия океан. Мисълта, че трансатлантическият съюз може да процъфтява, без да се приеме, че ЕС е важна част от картината, е също толкова фантастично, колкото предложението на сенатор Хоули, да се премахне Световната търговска организация и да се търсят нови икономически договорености «в съчетание с други свободни нации», сякаш другите свободни нации горят от нетърпение да работят с американците, след като САЩ унищожи основата на глобалната търговска система.
Но дори и ако популистката треска спре да влияе на политическата десница и презрението към ЕС отмине, американското неразбиране относно това какво е ЕС и какво прави, вероятно ще остане. В крайна сметка това предшества ерата на Тръмп. По-важното е, че не може всичко да се свежда само до липса на информация или разбиране за стойността на ЕС.
По-скоро слисване и разочарования отразяват многогодишния въпрос на кого се обаждате, ако искате да говорите с Европа. По-конкретно по отношение на сигурността, би било глупаво всяка американска администрация да се опита да се свърже първо с ЕС, вместо с националните правителства. Забележителните (и редки) Европейски успехи, като антитерористичните операции в Сахел или военноморското опазване на пролива Ормуз, не са ръководени от ЕС, а са резултат от временни коалиции на национални правителства, включително с Великобритания.
По теми, които представляват интерес за Съединените щати и по които ЕС би бил естествено позициониран да играе голяма роля, търговските отношения с Китай или политиката към съседите, често застават на пътя. По отношение на енергетиката американските инициативи са добре дошли в Източна Европа, където мнозина са загрижени за зависимостта от руския газ, но по-малко на Запад, който е зает с декарбонизацията. Но винаги е жалко да виждаме как Тръмп задълбочава съществуващите разделения и противоречи на ключови европейски лидери, особено когато това не е в стратегически интерес за Съединените щати и когато негов текущ коментар за Брекзит или имиграцията звучат като пропагандата на враждебни сили. Въпреки това, нито той, нито САЩ са основната причина за разделенията между страните от ЕС и защо често е трудно да се преодолеят.
В резултат на това блокът е изправен пред проблемът, кое е първото, кокошката или яйцето. От една страна, ЕС изисква светът, особено Съединените щати, да го възприемат сериозно. От друга страна, ЕС дава сравнително малко основание за признаването. Причината, че чуждите правителства имат отношение към федералното правителство на САЩ, а не с губернаторите на щатите, е практическа, а не идеологическа или интелектуална. Вашингтон може да свърши неща, които един щат не може. По същия начин, в момента, в който Брюксел демонстрира, че може да се справи с неща, които националните правителства не могат, и приятелите, и противниците ще слушат.
За съжаление, след поредица от посредствени лица, заемащи поста на върховен представител на ЕС по въпросите на политиката и сигурността, общата външна и отбранителна политика на ЕС често се свежда до консенсус, отразяващ най-ниския общ знаменател и високомерно призоваване към ценности. Коренът на проблема се крие в характера на Съюза. Това е много повече от просто международна организация, но далеч по-малко от ефективна федерация. Освен това, благодарение на десетилетия на американската военна хегемония, ЕС се възприема като вегетарианец — като структура, която само по себе си надхвърля националната държава и конкуренцията на дребна власт.
Някои европейски лидери обясняват плахо, че «за да се превърне в пълноценен хищник, ЕС трябва да промени същността си.
ЕС бе изграден като противоположен модел на политиката на великите сили, която потопи европейския континент в две опустошителни световни войни.»
Едно нещо може би трябва да е утешително по примера на Шрек, новозеландската овца, която стана световноизвестна, след като избяга и не подстригана в продължение на шест години.
«Не е нужно да сте силни, за да оцелеете сред вълците, просто бъдете наистина, наистина меки и пухкави», цитират някои потребители в социалните медии.
Освен, разбира се уточнението, че в Нова Зеландия няма вълци.
Да станеш по-безмилостен не означава да се отказваш от ценностите на ЕС — точно обратното. Важна част от необходимата безмилостност е свързана с вътрешното прилагане на споделени ценности. Да имаш принципи и ценности, не означава святост или парализа. Светът, включително в непосредственото съседство с ЕС, може никога да не стигне до европейските стандарти. И все пак, да не се ангажираме по практически начин и да не отстояваме общите интереси на ЕС, е самоунищожаващо.
За цялото самочувствие около донякъде циничната сделка за бежанците, сключена с Ердоган през 2016 г., споразумението реши проблем, който никой друг не успя да реши. Това, че блокът е готов да направи каквото е необходимо, за да защити интересите си, е добър знак, а не предателство на европейски ценности, дори ако това се случи след изчерпване на други възможности. Същата логика важи за преговорите за Брекзит санкциите срещу Русия или «търговската сделка», постигната през 2018 г. между президента Тръмп и президента на Европейската комисия Юнкер — макар и до голяма степен неясна, позволи на президента на САЩ да обяви победа и по този начин се неутрализира, поне за известно време, желанието му да удари ЕС с мита.
Всички тези примери предполагат, че блокът може да показва нокти, за да бъде възприет сериозно и ЕС трябва да го прави по-често. Една очевидна област е търговията и определянето на международни стандарти, съживени след референдума за Брекзит през 2016 г. под ръководството на Сесилия Малмстрьом. Но отново е необходимо повече безпощадност, особено тъй като търговията е политика, която държавите-членки са делегирали на равнището на ЕС.
Голямата награда за настоящата ЕК, особено ако има нова администрация във Вашингтон, ще бъде връщането към голямо трансатлантическо споразумение за свободна търговия, което в крайна сметка би могло да бъде отворено за други демокрации. Императивът не е чисто икономически, но и геополитически — има значение дали правилата на играта в оставащите години от 21-ви век ще бъдат определени от западните демокрации или дали Западът ще се разпадне и ще стане плячка на китайския икономически меркантилизъм.
Алтернативата на този сценарий е не само, че ЕС ще остане до голяма степен без значение като геополитически играч, но и че трансатлантическото партньорство в крайна сметка ще изчезне.
Докато източноевропейците в частност се възползват изключително много от чадъра за сигурност на НАТО, просто няма достатъчно в традиционното трансатлантическо сътрудничество по въпросите за отбраната, енергетиката и взаимодействието с Балканите и постсъветския свят, за да се поддържат американците интерес в дългосрочен план.
За да се предотврати опасността трансатлантическото партньорство да се превърне в сянка на предишното си Аз, ЕС трябва да се превърне в незаменим. Да знае какво иска и да е готов да се хвърли с цялата си тежест, за да го получи, би било добра първа стъпка, съобщи News.bg.