Заедно със себе си опозицията вкара в капан и цялата страна, от който няма изход.
Коронавирусът разкри всички язви на обществените системи, както и уязвимостите в икономиката. Следователно задачата на опозицията навсякъде е да намери недостатъците и грешките на властите.
В Молдова опозицията, под карантина, е изключително радикална. Основните опозиционни политически сили искат оставката на правителството.
Депутатите от ППДП заявиха, че подготвят вот на недоверие към правителството. Представителите на ПДС и партията «Шор» твърдят, че правителството на се справя със задачите си.
От своя страна ПСРМ и ДПМ твърдят, че те имат подкрепата на 54-55 гласове и оставка на правителството няма да има.
Ако внимателно се разгледа ситуацията, можете да откриете, че опозицията вече се е озовала в капана, който самите те подготвиха за другите. Защо?
Първо, пандемията съвсем не е свършила. Ефективни лекарства за излекуване от инфекцията не са открити. Не е известно също ще се превърне ли ваксината в панация. Говори се също за втора и трета вълна на пандемията.
Системата разви огромна умора и не може постоянно да работи на границата на възможностите си.
Освен това, Молдова не е САЩ, където трилиони пари се правят от въздуха. Това означава, че ресурсите за възстановяване на системата са много ограничени.
Второто. Подобна ситуация е и в икономиката. Навсякъде има рецесия, увеличаване на безработицата, спиране на дейностите (производство, търговия, услуги). Не дай си Боже, така може да се стигне и до 2024 година. В Молдова икономистите прогнозират още по-опустошителна рецесия, фалит и нарастваща безработица. Предвид слабостта на молдовската икономика, нейната зависимост от външното финансиране, перспективите за страната изглеждат много, много мрачни.
От всички страни ни се казва, че метеорологичните условия не са благоприятни, очаква се суша. Това означава, че можем да видим недостиг на храна, а не можем да изключим дори глад.
Не е нужно да имате седем педя чело, за да предскажете, че всяко правителство в подобни кризисни времена няма да изглежда перфектно, а най-вероятно ще се превърне в гръмоотвод, по който ще удари като мълния общественото недоволство. Този, който в този период бъде в правителството, просто няма как да му се завиди. Това е като да живееш с примка около врата.
Дайте да видим тези, които имат намерение да извършат тази отчаяна стъпка.
Условно молдовската опозиция може да се раздели на две части: мъртвият блок ACUM и «антиправителственният блок» Pro Moldova и партията «Шор».
Блокът ACUM управляваше страната след бягството на олигарсите през юни 2019 г, но за това време не се прояви по никакъв начи. Освен празните приказки за «реформи», а също получаването на пари от МВФ при унизителни условия, той не може да бъде запомнен по друг начин.
«Антиправительственият блок», точно обратното — добре е познат на жителите на страната.
«Кражбата на милиони» — това е дело на хората с изключително високи способности за кражба, които организираха банкови мошеничества, концесията на кишиневското летище и пр.
Ограбването на народа — това е техният профил.
Какъв ще бъде резултатът, ако новото правителство бъде оглавено от ACUM, лесно е да си представим.
Майя Санду не планира да отстъпва.
ACUM няма да поиска да гласува за правителство на олигарсите, създадено от «антиправителствения блок».
Това е равносилно на политическа смърт.
Да се създаде правителство между антируската коалиция между двата блока, ACUM и Pro Moldova + партията «Шор», — също е път без изход.
Да, това е нужно на Запада, но също убива политическите проекти ПДС и ППДП.
Защо му е на Запада да слага всичките си «яйца» в една кошница, ако върху нея скоро ще стъпи мечката?
Следователно виждаме, че формирането на ново правителство от опозиционните сили е невъзможна мисия. Ако се окаже, че кабинетът бъде все пак заслепен, тогава съдбата му е предопределена. Защото това ще бъде правителство-камикадзе.
Ако успее да провокира оставка, но не е в състояние да утвърди новия състав на кабинета, то вината за дълбоката политическа криза ще легне върху опозицията. А по-рано от пролетта на следващата година, според закона, няма как да бъдат свикани нови избори.
А безвластието е най-лошият сценарий за страната и политиците.
Но стартът вече е даден. Казаха «А», сега ще трябва да кажет «Б».
Ако се откажат, ще изгубят пред избирателите си и ще предоставят възможност за укрепване на управляващите от ПСРМ и ДПМ.
Така молдовската опозиция сама се вкара в капан и вече започна да пада в отворената яма.
Тя е като пациент, който преди минути и разбрал от лекаря за смъртоносната си болест и за неизбежната си кончина.
Най-печалното е, че заедно със себе си опозицията тегли в капана, от който няма изход, и цялата страна.
Автор: Сергей Ткач
Петя Паликрушева, превод и редакция