С какво се занимават биологичните лаборатории на САЩ в Казахстан?

През април САЩ бяха принудени да признаят съществуването в Ухан на американски биолаборатории. Това, без съмнение, не беше тайна за украинците, но признаването на фона на пандемията от коронавирус предизвика определени вълнения в обществото. Но Украйна не е сама — подобни биолаборатории съществуват и работят практически във всички бивши републики от Съветския Съюз.

В това число и в Казахстан, където миналата седмица граждани настояха за закриването на американската биолаборатория в Алмати (ЦРЛ). В града проведоха допитване, данните показват, че 92 % от респондентите подкрепят това искане.

За да се отклони вниманието на гражданите на Казахстан от ЦРЛ, американският център за контрол над заболяванията (ЦКЗ на САЩ) развихри мощна компания в подкрепа на системата на здравеопазване в региона. Към това се включи и USAID, обещавайки да задейства хиляди доброволци от Червения Полумесец «за борба със слуховете», което изглежда доста странно на фона на развихрилата се пандемия в самите САЩ.

Формало ЦРЛ и НЦООИ (Националният център за особено опасни инфекции) са държавни учреждения в Казахстан. Но работата на тези два центъра се ръководи от посолството на САЩ в Нур Султан и от Пентагона.

«Указанията идват от два кабинета. Първият — това е Отделът по намалявене на заплахите на сигурността (DTRO), който се подчинява пряко на Департамента по отбрана на САЩ. Оглавява го подполковник Стивън Колдер  (Steven Calder), който инспектира НЦООИ и по въпросите на изследванията, безопасността и финансовия контрол. Вторият — отдел в ЦКЗ за Централно-Азиатския регион (ОЦКЗ) към посолството на САЩ.

Отделът се ръководи от Даниел А. Сингер  (Daniel A. Singer), командир на медицинската служба към ВВС на САЩ, работещ в епидемиологичното разузнаване на САЩ», съобщава новинарското интернет-издание StanRadar.

Само за последната година НЦООИ е бил посетен от минимум 10 официални представители на военните ведомства на САЩ и Германия. Известни са също имената на над 30 учени от страните от НАТО, които са били ръководители там на мероприятия по поръчка на своите армии. Официално в центровете работят от 50 до 100 сътрудници, от които една трета американци и немци, останалите — граждани на Казахстан.

От началото на пандемията от коронавирус подполковник Сингер е разработил препоръки за казахстаското Министерство по борбата с епидемиите. Това е повече от удивително, ако се отчете, че днес в САЩ има над 1.4 милиона заразени с коронавирус и над 80 000 починали, а американската система за здравеопазване просто не се справя с епидемията. Докато в Казахстан има по-малко от 2 хиляди заразени и само 17 починали. Възниква напълно справедливия въпроса, който трябва да изготвя препоръките?

За никого днес не е тайна, че в лабораториите на територията на бившите съветски република се изучават заболявания, опасни за човека, но характерни за контретната територия.

В тези лаборатории може би се прави много от това, което е забранено в самите САЩ, където от 2014 година действа мораториум върху финансирането на изследванията на модификации на вируси.

А заедно с това лабораториите се използват от Департамента по отбрана на САЩ и като центрове за решаването на политически и разузнавателни задачи, отговарящи на интересите на НАТО.

«Цитираните факти показват, че проблемът с американските биолаборатории е вече далеко извън пределите на военната заплаха. Определени въпроси предизвиква позицията на отговорни чиновници от министерството на науката и образованието, които игнорират превръщането на подведомствените учреждения в инструменти на въоръжените сили на чужди държави», пише Stanradar.

Властите в Казахстан не отричат наличието на ЦРЛ към Националния научен център за особено опасни инфекции «Айкимбаев» (НЦООИ), открит на 9 септември 2016 г.

Според официалните власти лабораторията принадлежи на Казахстан и се финансира от републиканския бюджет.

Здание НЦООИ, где находится ЦРЛ

Сградата на НЦООИ, където се намира ЦРЛ
Памятная доска об открытии НЦООИПаметна плоча за откриването на НЦООИ

ЦРЛ — това са четири лаборатории (за чума, холера, общи болести на човека и животните, силно заразни и преносими вирусни инфекции), а също републиканската колекция на възбудители на ООИ (особено опасни инфекции) и наличие на особено опасни патогени.Вид внутри
Но официалният отговор на властите в страната не удовлетворява гражданите. Нещо повече, ЦРЛ отдавна стана една от точките в критиките към режима на Назарбаев от страна на опозицията.

Причината е недоверието към официалната информация.

Основанията за подобно недоверие са предостатъчно.

За първи път гражданите на Алмати се разтревожиха от изграждането на лаборатория почти в центъра на столицата още през 2011 г.

Тогава главата на Националния научен център за особено опасни инфекции Бахит Атшабар упорито скриваше участието в тази дейност на Пентагона, уверявайки, че проектът за лабораторията за биологическа защита се реализира от компанията АЕСОМ.

Но AECOM – това е подизпълнител на DTRA (Агенцията по намаляване на военната заплаха към Министерството на отбраната на САЩ), а и Вашингтон не скрива участието си в «обезпечаването на безопасността от особено опасните патогени, останали в Казахстан от съветската военно-биологична програма).

За работата на Пентагона не говори и следващият изпълнителен директор на центъра Ерлан Сансизбаев.

В Алмати по време на Сталин в базата на Средноазиатския научно-изследователски противочумен институт функционира най-крупната в Средна Азия изследователска школа на противоепидемичната служба.

Нейната научна база, колекции, открития и разработки са огромни.

За американските специалисти това е истински подарък.

А ако работата на инстута в «мирно време» не тревожеше гражданите, то сега секретната ЦРЛ предизвиква истински страх.

Тревогата се увеличи от изказванията на бившия замминистър на отбаната Амирбек Тогусов за двойното предназначение на ЦРЛ.
Компетентният военен задаваше въпроси: защо лабораторията е под управлението на САЩ, а не на сюзниците от ШОС и ОДКБ или на неутрална международна организация?
Бившят кмет на града Ахметжан Есимов отговори, че НЕ Е давал съгласието си за изграждането, а пристигналият от Москва Григорий Онищенко заяви, че е принципен противник на подобни лаборатории.
Допитване до жителите на града, извършено от агенцията Kazakhstan Today, установи 92% отрицателни отговори на въпроса «Съгласни ли сте със създаваето и присъствието в града на американска биолаборатория за особено опасни инфекции?».
Но кога властите са се интересували от мнението на народа?
Главният аргумент на привържениците на ЦРЛ е двустранното споразумение между Казахстан и САЩ от 13 декември 1993 г.
Под калпака на САЩ.
Секретността и американският контрол — това е източникът на тревогите.
Нынешний глава НЦООИ Ерубаев Токтасын Кенжеханович
Настоящият глава на НЦООИ Ерубаев Токтасин Кенжеханович
Той твърди, че няма военна и американска следа в града, че ЦРЛ работи за сметка на бюджета.
Но защо тогава американците признават, че тези лаборатории в Грузия и Украйна биват издържани именно от Пентагона?
Американското присъствие в Казахстан може да се установи от открити източници.
А ето и някои въпроси:
Защо през февруари 2020 г. НЦООИ подписа споразумение за сътрудничество с
Института за микробиология на бундесвера?
Защо посолството на САЩ в Казахстана се занимава с контрола над сезонното събиране на насекоми за изследвания в НЦООИ/ЦРЛ?

Полковник армии США Вильям Саба общается с директором НЦООИ Ерубаевым
Полковникът от армията на САЩ Уилям Саба разговая с директора на НЦООИ Ерубаев.

Защо уж мирното учреждение в града постоянно е курирано от представители на спецподразделенията от армията на САЩ и военния комитет към Сената на САЩ?
Защо американсикте спецове проверяват не само финансовата отчетност, но и дават препоръки на правителството на Казахстан?
Подобни защо има изключително много.
И накрая, има ли връзка между ЦРЛ и Канатжан Алибеков?
Този човек, роден в Южен Казахстан, в миналото е полковник от Съветската армия, занимавал се е след това с разработката на биологично оръжие, бил е замдиректор на производственото обединение «Биопрепарат».
През 1992 г. бяга в САЩ, там се превръща в Кенет Алибек и започва да разобличава СССР в подготовката за биологично оръжие, чрез което получава правото да се занимава с подобна дейност в Америка — става ръководител на Националния център за биологична отбрана на САЩ.
Канатжан Алибеков и его бестселлер о биологическим оружии в СССР
Канатжан Алибеков и неговият бестселът за биологичното оръжие на СССР
Скоро Алибеков/Алибек се превърна в косвен виновник за военния конфликт между САЩ и Ирак, пускайки тезата за наличието у Садам Хюсеин на биологично оръжие.
Има също сериозен фармакологичен бизнес в Украйна (концернът «Махкс-Вел» в Бориспол).

През 2010 г. се връща в Казахстан, независимо от това, че е близък с Мухтар Аблязов, политически емигрант и опонент на Назарбаев.

Известно време неуспешно се занимава с научни разработки, получавайки солидна финансова подкрепа от бюджета.
След това напуска Казахстан, макар да са го забелязвали в републиката нееднократно.
Аватюризмът и продажността на Алебиков може би са станали основание за назначаването му за глава на ЦРЛ.
Петя Паликрушева