Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за здравето, свързани с обявяването на извънредна епидемична обстановка.
Държавният глава отправя искане към Конституционния съд да обяви противоконституционност на чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето поради противоречие с чл. 57, ал. 3, чл. 61, чл. 4 и 8 от Конституцията на Република България. Предложението е да се конституират като заинтересувани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на здравеопазването и омбудсмана. Припомняме, вчера Румен Радев подписа указ за обнародването на закона, но още тогава предупреди, че ще даде текстове от него на Конституционния съд.
Държавният глава оспорва обявяване на извънредна епидемична обстановка от Министерския съвет, липсата в закона на пределен срок за продължителността й, формалните критерии за преценка на опасността за живота и здравето на хората и непропорционалното ограничаване на техните права.
Според държавния глава Закона за здравето е отдалечен от конституционните стандарти, допускащи ограничаване на основните права, а разпоредбите за начина и мотивите за обявяване на епидемична обстановка не държат сметка за ролята, която законодателната власт има в този процес.
Президентът оспорва използването на родовото понятие за бедствие в дефиницията на извънредната епидемична обстановка, което е показателно за опита на законодателя да разграничи извънредното положение от извънредната епидемична обстановка, затова и обявяването се възлага на Министерския съвет, по подобие на Закона за защита при бедствия. Не се фиксира обаче срокът на действие на извънредното епидемична ситуация — законът не определя, нито дава критериите за определяне на пределния срок, за който може да бъде обявена такава обстановка.
«Като се има предвид, че за периода на нейното действие могат да бъдат ограничавани основни права като правото на придвижване, правото на труд, не се спазва конституционното изискване по чл. 57, ал. 3 ограниченията със закон да бъдат временни», посочват от президентството.
С разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето законодателят допуска ограничения на основните права, без да дава времевите предели на ограниченията. Преценката се прехвърля на Министерския съвет — относно обявяването на извънредната епидемична обстановка и времето на ограниченията, и на министъра на здравеопазването — относно основните права, които могат да бъдат ограничавани.
Така, според Румен Радев, законодателят абдикира от конституционната си отговорност по чл. 57, ал. 3 при ограничаване на основните права на гражданите, недопустимо делегирайки на изпълнителната власт делегирани му от Основния закон правомощия.
Неглижирана е и разпоредбата на чл. 61 от Конституцията на Република България, която при бедствия изисква от гражданите съдействие на държавата и обществото, а не установява основание за ограничаване на основни права.
Според държавния глава и оценката, която се прави за непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите е формализирана и сведена до предварителен списък от констатации, без да се държи сметка как се засягат животът и здравето на гражданите, не се търси пропорционалност на въздействието, което ще се цели с обявяването на извънредната епидемична обстановка. Самият законодателен подход презюмира необоримо непосредствената опасност в конкретно изброени случаи, а критериите не служат за основа на оценката на епидемичния риск и не следват експертно становище.
«Те налагат изводи, които не следват от експертно становище, а от предварително зададени от законодателя констатации. Това формализиране крие сериозен риск от приемане, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето, без да е направена преценка за съразмерност на ограниченията за правата, които ще са последица от обявяването на извънредна епидемична обстановка.»
Без регулация държавата не би могла да изпълни позитивните си задължения, за да гарантира основните права, но всяка регулация, надхвърляща социалната потребност от това, противоречи на логиката на основните права като отбрана на автономната сфера на индивида срещу държавата, заявяват от президенството и допълват, че със законовите разпоредби «се дава необосновано широко поле за ограничаване на основните права. Това не съответства на принципа на правовата държава, заложен в чл. 4 от Конституцията, и не издига във върховен принцип правата на личността.»
По чл. 63, ал. 4-7 от Закона за здравето коментарът на държавния глава посочва, че макар и да се декларира временния характер на противоепидемичните мерки, нито една от тях не е обвързана с установени пределни срокове или поне критерии за тяхното определяне, а самите мерки включват ограничаване на конституционни права — забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави с определени изключения, временно ограничаване придвижването на територията на страната, временно ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение или други обекти или услуги, предоставяни на граждани.
По този начин основни права като правото на придвижване на територията на страната, правото на труд могат да бъдат подлагани на ограничения, без да е спазено изискването, че «със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите». Ограниченията на такива същностни права без законово определен времеви лимит ги превръща в постоянни ограничения, налагани по преценка на изпълнителната власт, което не съответства нито на чл. 57, ал. 3, нито на чл. 8 от Конституцията.
Всичко това води до засилване на властовата асиметрия между изпълнителната и останалите власти, категоричен е държавният глава и подчертава, че принципът на пропорционалността изисква прехвърлянето на правомощия да бъде подчинено на идеята за максимализиране на защитата на обществения интерес и основните права, а не да води до намаляване на гаранциите за защита на обществения интерес и основните права.
Припомняме, управляващите решиха да се откажат от обявяване на нов срок на извънредно положение, който изтече на 13 май, за да се успокои психологически обществото, съобщи News.bg.