«Това не е невежество, а осъзната политика»

Руският историк Алексей Милер обяснява защо Западът продължава да омаловажава приноса на СССР за победата над нацистка Германия и защо толкова я боли руската душа от това. Новата историческа политика започна в Източна Европа — в Украйна, Полша и балтийските страни — и едва ли ще доведе до мир.

Превод от Süddeutsche Zeitung (Германия):

Алексей Милер: Ако сравним броя на загиналите тук и там, огромните разлики ще станат очевидни. Мъката, причинена от нацистката инвазия в Съветския съюз, е невероятна.

Виждаме организираното желание в Европа да принизи и дори да изтрие от паметта приноса на СССР за победата. Тази политика следва линията, определена от членове на ЕС като Полша и балтийските страни.

Това не е невежество, а осъзната политика.

Тук говорим за наистина важни неща. През ХХ век нацисткият режим се смята за абсолютно зло, а Холокостът е абсолютно престъпление, такъв е наративът. Сега имаме нов наратив, който внушава, че има две абсолютни злини — нацистите и съветския режим. Ролята на Съветския съюз като страна, която спира холокоста, вече не се признава. Този въпрос има голямо символично значение.

Ако става въпрос за освобождението на Освиенцим, тогава Съветската армия се била състояла не от руснаци, а от украинци, тъй като те са били бойци на 1-ви Украински фронт.

Никой не обяснява, че тези военни части са били назовавани според направленията на техните настъпления, а не според местата, в които са формирани.

За Путин е достатъчно да назове изявленията на европейските политици за освобождението на Освиенцим, според които съюзническите сили са освободили Освенцим, а Червената армия дори не се споменава. Той представя това на вниманието на населението и пита: Трябва ли да обясняваме, че тези хора са русофоби?

За руските граждани тази победа е свята.

Например, Урсула фон дер Лейен, председател на Европейската комисия, подписа съвместно изявление с председателите на Съвета на Европа и Европейския парламент, започвайки с думите, че съюзниците са освободили лагера на смъртта в Освиенцим-Биркенау, а не СССР.

Петя Паликрушева