Днес в Израел е студентски празник. Вместо обаче да празнуват, студентите в страната започнаха серия от демонстрации.
Само по около 100 души се събираха на площадите, за да демонстрират в Тел Авив, Ерусалим и Хайфа — най-големите студентски градове. Заради изискването да се спазва социална дистанция, виртуално младежите бяха избрали своите представители, които реално да стачкуват, а останалите ги подкрепят чрез социалните мрежи.
Исканията на студентите са преди всичко икономически. Те изразяват недоволство от невъзможността да получат обучение в пълен обем заради коронавируса, заради липсата на методика за преподаване онлайн, както и срещу високите такси за студентски общежития.
«Смятам, че държавата трябва да подкрепи финансово студентите, за да могат да завършат семестъра и годината. Ние сме сред първите, които като доброволци помагаме, от името на държавата, в грижата за възрастните хора — носим им храна и лекарства, помагаме в грижата за децата на медицинските екипи, които се борят с вируса, и най-важното — студенти по медицина вземат пробите от евентуалните заразени, за да се правят тестовете. Студенти химици и биолози работят в лабораториите», казва Янкел Пардес, един от лидерите на студентките протести.
Мнозина от студените преди кризата са работели основно като келнери, компютърни специалисти, охранители и наземни стюарди в летищата. Уволнени са, като не им се полага обезщетение, защото нямат изработени 6 месеца на едно и също работно място.
«Платили сме таксите си за обучение, но не получаваме това, за което сме се договорили. Нямаме достъп до библиотеките, до лабораториите, нямаме практически занятия, обучението по изкуствата през мрежата не е на нивото, което очакваме. Никъде в света няма дистанционно обучение по медицина, например. Затова искаме да зачетат таксата, платена за един семестър — за два», коментира Янкел Пардес.
Нета Патрик, програмен директор в Предприемаческия център в Телавивския университет коментира, че още през декември е потърсено мнението на студентите за начина, по който искат да се обучават.
«Най-общо обучението от разстояние може да се раздели на две големи групи: конферентно обучение, което предполага контакт между преподавателите и студентите в реално време и дистанционно, което предполага заснети на видео лекции, със съответните илюстрации, които студентите могат да ползват в удобно за тях време.
Въпреки че обучение от втория вид имахме и преди това, се оказа че липсва методика. Учените от педагогическите факултети много сериозно изучават успехите и провалите на това, което се случва и се опитват да създадат тази методика».