От изпробваните в медицинската практика над 50 медикамента в световен мащаб, Световната здравна организация е редуцирала 7 за лечение на Covid-19.
В България в болнична обстановка засега се използват три основни медикамента, сред които и хидроксихлорохин, който е бил въведен още в началото на епидемията, но първоначално в по-старата му форма.
„Препаратът тръгна доста обещаващо“, поясни в предаването „Хоризонт до обед“ доц. д-р Георги Попов, директор на Катедрата по инфекциозни болести във Военномедицинската академия в София и член на Член на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.
Лекарските наблюдения сочат, че този препарат е ефективен в началото на инфекцията, когато се очертават тежки или критични форми на протичане на заболяването. Медиците обаче отчитат, че не е панацея, особено при средно тежките и тежките форми на заболяването, при по-възрастни пациенти и при такива с много придружаващи заболявания.
Първият пациент, който е бил лекуван, след изписването му е направил консултация с очен лекар заради съмнения за отлепяне на ретината. Затова и хидроксихлорохинът се използва много внимателно, заради възможните странични ефекти, сред които сърдечно-съдови увреждания, уточни доц. д-р Георги Попов.
Лечението с кръвна плазма е било приложено на четирима души, днес предстои да го използват при пети пациент. Донорът с подходящата кръвна група за днешната манипулация отново е жена.
Това е наглед лека процедура, но е свързана с доста техническа подготовка, отбеляза доц. Попов. След даряване кръвта минава през дълъг процес на обработка, преди да стане годна за преливане.
Досега методът, който създава пасивен имунитет, е прилаган с добър успех, подчерта д-р Георги Попов. При един от пациентите вече се мисли за извеждане от реанимационния сектор.
„Засега сме обнадеждени от резултатите“, коментира доц. Попов.
При предишните вируси от групата на коронавирусите като SARS и MERS се отчита формиране на имунитет за около три години след преболедуване. Предвижда се и при Covid-19 да действа същият модел. Въпросът е обаче дали всички хора образуват антитела, а и дали тези антитела имат протективна функция, посочи доц. Георги Попов от ВМА.
Интервю на Гергана Хрисчева с доц. д-р Георги Попов