Из заповед на генерал-садист, началник на 4-та дивизионна област — Ковачев, под Номер II-454 от 21 юни 1944 г.
Заповедта е един от най-черните документи на адската действителност, която преживя българският народ.
«При преследване на партизанските отряди в старите предели на страната, когато следва да се унищожат заловените нелегали, да се постъпи така, че да не се предизвика възмущението и озлоблението на населението и на ятаците, и да не се излагат на публични места главите на труповете на убитите.
Заловените живи партизани да се разпитват подробно, за да се извлекат ценни сведения за преследване на партизанските групи, а след това да бъдат унищожавани далеко от населените места, без това да се разбере от населението.
В никой случай да не се допуска унищожаването на нелегални в присъствието на жени и деца от местното население.
По-добре е труповете на убитите да се изгарят, а не да се заравят на плитко, така че в последствие да бъдат изравяни от кучетата или близките на убитите, които да им устройват религиозни обреди.
Тази мярка цели единствено да се избегне възмущението на населението и да не се даде възможност на съмишленици на партизаните да ги представят като мъченици на своята идея.
Напротив — унищожение да се продължи със същата енергия и с още по-голямо старание».
Петя Паликрушева
