Възстановявайки справедливостта по отношение на Сталин, като Върховен Главнокомандващ на армията-победителка във Втората световна война, трябва да припомним и за неговия неподражаем пропагандаторски талант. Редица негови ходове в областта на информационната война ударили точно в десетката – в умовете и сърцата на гражданите на СССР и на жителите на държавите от Антихитлеристката коалиция. С тези си ходове генералисимус Сталин изпреварил времето си и победил германските си опоненти от Третия райх.
Предоставяме ви кратък обзор на PR акциите на Сталин, които в значителна степен предопределили победата на СССР над фашистка Германия.
Човешкото обръщение
В началото на войната Сталин не направил никакви коментари – дори не взел думата на 22 юни 1941 г., за да направи заявление по радиото и телевизията на СССР, а дал думата на В. Молотов да извести “гражданите на Съветския Съюз” за вероломното нападение на нацистка Германия. Вероятно Сталин е редактирал текста на Молотов, влязъл в историята с пророческия си финал: “Наше дело правое, враг будет разбит, победа будет за нами”.
Главнокомандващият не бързал да направи публично изявление. Решил да види как ще се развият събитията. Когато станало ясно, че войната придобива гигантски размах и били констатирани първоначалните неуспехи 
на Червената Армия, Сталин направил първия си ход в тънката пропагандна война. Ходът бил наистина гениален: той се обърнал към целия народ, към милионите обикновени трудещи се хора, към моряците и войниците.
Лидерът се обърнал като баща към семейството си. Огромна опасност била надвиснала над съветския народ. Той се обърнал така, както се обръща капитана на кораба към екипажа на потъващия кораб:
“Братя и сестри! Бойци от нашата армия и флота! Обръщам се към вас, мои приятели!”
Така, само с една фраза Сталин успял да покаже страшната беда, която била надвиснала над страната, призовал към сплотеност, внушил, че всички трябва да се почувстват като едно семейство, че всички трябва да забравят старите обиди и разпри, за да спрат врага. Тъкмо на 3 юли 1941 . войната с фашизма се превърнала
във Велика Отечествена война за СССР, в свещена война за всеки съветски човек, във война за свободата и независимостта на цяла Русия.
Нищо подобно нацистите не могли да предложат на германците. Те говорели за абстрактната за болшинството нацисти цел да защитят Европа от болшевиките, но не успели да мобилизират немския народ към отчаяна борба. А Сталин превърнал битката на съветския народ срещу Германия в отчаяна – в битка на живот и смърт.
В Германия така и не почувствали войната като мисия на живота си. А думите на Сталин събудили огромен патриотичен подем в цялата страна. Подемът и без това бил висок, но генералисимус Сталин го превърнал в неописуема енергия в името на победата.
Сталин спечелил умовете и сърцата на милионите хора в СССР и по света.
А когато умовете и сърцата са спечелени, победата е почти постигната.
Трябвало й само технологично време.
Парадът на вярата
Вторият тънък политически и пропаганден ход Сталин направил четири месеца след първия сложен момент във Втората световна война, когато се решавала съдбата на Москва.
Точно сега Сталин трябвало да направи нещо, което да вдъхнови тези, които вече били изгубили надежда, виждайки фашистите до вратите на Москва. Животът показал верния ход – решено било, както в мирно време, да се отбележи 24-та годишнина от победата на Великия Октомври. Йосиф Сталин съобщил за решението да се проведе традиционния за съветските години военен парад. Той трябвало да се проведе в необичайни условия – врагът бил в прав текст до вратите на столицата. В предните части на хитлеристите вече имало отряди есесовци, които трябвало да завземат стратегическите важни обекти. И точно в тези условия съветските военни подразделения, които спешно пътували към Москва за нейната защита, направили мощен парад на Червения площад.
Това решение изненадало противника. Когато Хитлер разбрал за марша на съветските войни, той спешно изискал да се вдигне авиацията. Но в този ден сам Господ бил на страната на болшевиките – времето не било подходящо за полети. Слуховете твърдят, че самият Сталин се възползвал умело от Господ, пускайки в ход горното твърдение, за да затвърди решимостта на обикновения съветски човек, дори в сърцата на тези, които се опитвали някъде (в онзи момент където и да е) да открият поне малка надежда.
Лошото време позволило на Червената Армия да направи мощен парад. На него Сталин се обърнал към защитниците на Отечеството, позовавайки се на героичното минало на руския народ. Част от речта му е влязла, вероятно, в доста учебници по история: “Нека в тази война ни вдъхновява образа на нашите велики предци – Александър Невски, Дмитрий Донски, Кузма Минин, Дмитрий Пожарский, Александър Суворов, Михаил Кутузов! Нека ни осени победоносното знаме на великия Ленин!”
Заповед 227
Ако съветските войни успеели да разгромят врага само в едно стратегическо направление, а не се опитвали да направят това едновременно във всички посоки…
Ако съюзниците откриели през лятото на 1942 г. втория фронт…
Но нищо от това не се случило.
Хитлеристите получили още един шанс да наклонят везните в своя посока.
Тогава Сталин направил следващия пропаганден ход в знаменитата си заповед Номер 227, която станала популярна в цял свят с краткото си описание: “Нито крачка назад!”
Заповед Номер 227 е пусната в ход на 28 юли 1942 г., когато хитлеристите почти безпрепятствено се придвижвали към Сталинград, за да оставят съветските войски без жизнено необходимото гориво. В текста на сталинската заповед наистина има сурови думи: “Паникьорите и страхливците трябва да се изтребват на място. Командирите на роти, батальони, полкове, дивизии, съответните комисари и политработници, отстъпващи от бойните позиции без заповед отгоре, са предатели на Родината. Към такива командири и политработници трябва да се постъпва като към предатели на Родината”.
Да, това означавало всички предатели да се разстрелват на място. Да, мерките били жестоки, но как трябвало да постъпи Народният комисар по отбраната, когато тъкмо той напълно справедливо отбелязал: “Да се отстъпва, значи да погубим себе си, а заедно с това да погубим и Родината ни”.
Целта на сталинския ход била психологически да се въздейства върху войската. Както върху боксьор, който преди секунди е получил нокдаун и се чуди на кой свят се намира. Сметките на Сталин се оказали правилни – съпротивата на съветската армия нараснала значително. Толкова значително, че когато 6-та армия на Паулус влязла с танковете си в Сталинград, достигнала апогея си.
Бащата на войника
На 31 януари 1943 г. генерал-фелдмаршал Фридрих Паулус се предал след битката за Сталинград. Хитлер не очаквал и никога нямало да прости това, което направил един от най-добрите му военачалници. В същото време хитлеристите взели в плен сина на Сталин – Яков Джугашвили. Тогава Хитлер предложил замяна – да върне сина на съветския лидер срещу генерал Паулус.
Това било истинско изпитание за съветския Върховен Главнокомандващ. Като баща той не можел да остави сина си в беда и да го обрече на гибел. От друга страна, как да се поддаде на чувствата си, когато това щяло да доведе до катастрофален срив на авторитета му.
Милиони съветски хора в този момент имали близки, които били пленени в окупирани територии, 
много от тях отдавна били в хитлеристки концлагери.
Всички тези съветски хора по никакъв начин не можели да спасят или да помогнат на роднините си. На хилядите и хилядите никой не предлагал замяна чрез Червения кръст.
Сталин взел единственото правилно, но много тежко за себе си решение – отхвърлил предложението на Хитлер. Легендата твърди, че съветският лидер отговорил на предложението така: обикновен войник не се заменя за фелдмаршал.
Замяната не се състояла.
Със сигурност и днес някои хора смятат, че Сталин постъпил жестоко към собствения си син. Но той, като Върховен Главнокомандващ, нямал друг изход. И синът Яков не го подвел. Вероятно хитлеристите са му съобщили, че баща му е отказал да го спаси, но това не сломило духа му. Джугашвили-младши разбирал, че Джугашвили-старши не можел да постъпи по друг начин.
Репетиция за победата
Войната била в последната си фаза. Червената армия проявявала великодушието на победителя. Ако немските войници се предавали сами, им се гарантирало връщането у дома след плена, с изключение на починалите от раните или болестите. СССР не гарантирал живота на военните престъпници. Те били наказани в съответствие с решенията на Нюрнбергския трибунал.
Поредният силен пропаганден ход бил извършен блестящо от Сталин на 17 юли 1944 г., по време на парада на военнопленниците в Москва. Той трябвало да покаже, че никой няма намерение да убива пленените хитлеристи. Те можели, ако не са участвали в наказателни операции, ако не са били палачи в концлагери, спокойно да се предадат, защото изходът от войната бил вече ясен за всички, дори за най-фанатичните хитлеристки “мисионери”.
Твърде символично е, че три дена след позорното шествие на военноплениците от вермахта на Червения площад, група германски военни под ръководството на полковник Щауфенберг направила неуспешен опит за убийство на Хитлер и за военен преврат, в който пряко или косвено били замесени десетки германски генерали. Парадът на позора в Москва подтикнал заговорниците в Берлин, но най-вече символизирал разгрома на нацизма. Няма друг подобен случай в историята, когато десетки хиляди военнопленници позорно да са преминавали през столицата, която преди това искали да превърнат в свой победен трофей и в гроб за противника.
Това бил мощен деморализиращ пропаганден удар по врага – най-добрите части на Хитлер се били предали. За съветските хора това бил огромен празник. Това била репетиция за парада на победата, който бил направен на 24 юни 1945 година, цяла една година след позорното шествие в Москва на военнопленниците. Много московчани и до днес си спомнят камионите, с които след хитлеристите били измити улиците на столица. И никой в света тогава не казал, че това е нарушаване на каквито и да било конвенции.
Петя Паликрушева
