Ветеранът от Втората световна война Анатолий Кондирев сподели спомените си от превземането на Берлин.
«Завърших Първо гвардейско минометно-артилерийско училище «Леонид Красин» и попаднах на фронта през 1944 година, бях на 19 години. Бях ракетчик, управлавах «Катюши»-те. Попаднах в Първи Белоруски фронт в самия край на освобождаването на Беларус, бях в Брест», заяви той в разговор с РИА Новости.
Според него, Съветската армия е тръгнала към Берлин през зимата на 1945 г. Войниците излезли на Одер, където били до април, след това започнало настъплението.
Както отбелязва Кондирев, било било много тежко.
«Но нищо, всички несгоди вече са забравени. Имаше много загуби, дори е трудно да кажа колко. Просто бих казал, че съм щастливец, трябваше да загина, всички трябваше да загинем, немците бяха много силни. Не знам как оцеляхме», сподели ветеранът.
Кондирев заяви също, че е разбрал за победата, когато са престанали да стрелят. В Берлин било много грудно да се излезе от убежището, защото немците стреляли непрекъснато, като полудели.
«А след това на 2 май изведнъж стана тихо, спокойно, никой не стреляше. След това радистите казаха, че Берлин се е предал и войната е свършила», поясни той.
Кондирев пожела в годината на 75-та годишнина от Победата само едно — нищо подобно повече никога да не се случва.
«Никой на тази Земя не бива никога да участва в такива боеве, стига вече кръв, стига вече болка, стига вече тежки изпитания.
Фашизмът завинаги трябва да остане погребан!», завърши той.
Петя Паликрушева