През 1938 година европейските държави предадоха славянска Чехословакия и буквално нахраниха с нея Хитлер. С това завърши подготовката на нацистка Германия за войната срещу Съветска Русия.
Когато става дума за началото на Втората световна война, британците и европейците започват да крещят силно, че отговорността за началото й в еднаква степен трябва да се понесе от Германската империя и от СССР. Но, струва си да отбележим, че всички подобни възгласи са най-вече насочени към съвременния гражданин, който не се интересува от детайлите и подробностите на изминалите години. Защото всеки неутрален историк прекрасно знае, че фактическото начало на Втората световна война е предателството към Чехословакия от такива държави като Англия, Франция и отчасти САЩ, които позволяват на Хитлер практически безпрепятствено да завладее страната, която би могла да спре по-нататашното развите на трагичните за света събития.
Когато европейските парламенти говорят за договора за ненападение, сключен на 23 август 1939 г. между СССР и Германия (известен още като „пакт Молотов-Рибентроп“), те нарочно забравят един крайно важен факт. СССР беше последната голяма европейска държава, която подписа този документ.
В деня на Мюнхенския договор – 30 септември 1938 г. точно такъв договор подписва Англия (почти година преди съветско-германския договор). На 6 декември 1938 г. такъв договор подписва Франция. Разбира се, същите тези „секретни протоколи“ към съветско-германския договор за ненападение, по които СССР уж се бил договорил с Германия да разделят Европа на сфери на влияние, всъщност никога никой не е виждал с очите си.
Затова пък историческти факт е следното: в резултат на Мюнхенския сговор от 1938 г. Англия, Франция и САЩ нахраниха хитлеристка Германия с Чехословакия, плюейки на по-рано сключените с нея договорености. Това и стана сигнал за началото на Втората световна война. И доколкото вината за това престъпление лежи в пълна степен върху плещите на Западна Европа, то точно тази Европа днес всячески се опитва да прехвърли отговорността върху СССР. Ето затова Западът откровено фалшифицира световната история.
Но нека си спомним какво се случило в онези дни.
И така, през 1938 г. в Чехословакия живеят около 14 милиона души. Част от тях, 3.5 милиона, по произход са етнически немци. Те живеят в Судетска област.
Струва си да отбележим, че в онзи момент Чехословакия е една от най-развитите в промишлено отношение държави в цяла Европа. Тя е една от водещите достивчици на оръжие за експорт, армията на страната е сериозно въоръжена, а в същата Судетска област били създадени изключително мощни отбранителни съоръжения.
На 29-30 септември 1938 г. в Мюнхен при активната подкрепа от страна на САЩ е осъществена срещата на министър-председателите на Англия и Франция, Германия и Италия. Целта на срещите е решаване съдбата на Чехословакия, без участието на представители на самата Чехословакия. Удивително цинично, нали? Ето това предателстве се опитват да скрият днес страните от ЕС и САЩ, нарочно опитвайки се да прехвърлят отговорността от болната на здравата глава.
Обърнете внимание, че управляващите на тогавашна Чехославакия са били поканени само при огласяване на резултатите от преговорите. СССР, който бил съюзник на Чехословакия (точно както и Франция), въобще не бил поканен.
Фактически Англия и Франция решили задочно съдбата на суверенна държава, чийто народ е славянски.
Затова може да се каже, че западните държави подготвили Хитлер за главната му задача – нападението над СССР.
По този въпрос говори и Уилсън, довереният съветник на британския премиер Чембърлейн:
„Печелившата карта бе изтеглена от болшевиките. Затова трябваше да им се попречи. Трябва да признаем правото на немците да осъществят експанзия на Юго-Изток“.
Когато на Нюрнбергския процес задават въпрос на генерал-фелдмаршал Кейтел: „Би ли нападнала Германия Чехословакия през 1938 г., ако западните държави подкрепяха Прага?“, той отговаря:
„Разбира се, че не. Ние не бяхме достатъчно силни от военна гледна точка. Целта на Мюнхен (Мюнхенския договор, бел. ред.) беше да се изтласка СССР от Европа, да се спечели време и да завърши въоръжаването на Германия“.
Струва си да отбележим, че армията на Хитлер тогава е недостатъчно силна – тя влиза в Чехославакия с 37 дивизии. Против 36 прекрасно въоръжени чехословашки дивизии и най-мощните в света отбранителни укрепления в Судетска област.
Между другото, паралелно и Полша предявява претенциите си над чехословашките земи и атакува територията на суверенната държава. Това го пиша, защото и днес има хора, които се опитват да изкарат Полша невинна жертва.
В резултат хитлеристката армия получава повече от 1 милион самозарядни винтовки, десетки хиляди картечници и хиляди танкове, които после били използвани във войната против СССР. Нима не точно в името на разрушаването на СССР така се стараха да предадат на Хитлер разпънатата на кръст Чехословакия британският и франският премиери Чембърлейн и Деладие? Нещо повече, след окончателното анексиране на Чехословакия Банката на Англия връща на Хитлер златния запас на страната!!! Което за пореден път доказва смисъла на Мюнхенския заговор.
В резултат на лъжата и предателството към Чехославакия от страна на Англия и Франция Хитлер в пъти засилва армията си, което съществено повлиява на решимостта му да започне световна война.
Затова е напълно очевидно следното: защо днес държавите от западния свят така активно се позовават на фалшивите „секретни съглашения“ към съветско-германския договор за ненападение, който СССР сключи последен в редицата от държави, далеч след аналогичните договори между Германия и Англия, Франция, Полша, Естония и Латвия.
Медал, изработен в чест на Мюнхенския сговор от 1938 г. На него са изобразени профилите на четиримата вожда: Адолф Хитлер, Бенито Мусолини, Чембърлейн и Деладие.
Петя Паликрушева